— Какво има? — пошепна Хайдар. — Да не те е страх?
Без да сваля ръка от оръжието, Волфрам отвори вратата, застана под загнилата рамка и се огледа.
Озова се в нисък коридор. На пръв поглед беше издълбан в скала. Волфрам опипа стената и тръгна предпазливо към оскъдния източник на светлина в другия край. Влезе в кръгло помещение. Натопен в малък съд фитил разпръскваше слаба светлина. Ниският таван принуди едрия франк да сведе глава. Върху омазаната със сажди стена падна сянка — Хайдар бе влязъл зад него. Едва сега Волфрам усети миризма на пушек. Купчини въглища и железни инструменти по стените издаваха къде се намират: в отоплителните помещения нахамама.
На пода седеше тромава фигура. Мръсни дрипи едва покриваха голотата на мъжа. Хайдар го раздруса и той скочи уплашен. Волфрам възкликна изненадан.
Сплъстена брада покриваше лицето. Посивялата коса висеше в безпорядък, оредяла и занемарена. По лицето и дрехите лепнеха сажди. Ала когато мъжът раздвижи нервно месестите си устни и разкри зъбите си като дракон, изрисуван върху китайска коприна, Волфрам го позна. Пръстите му веднага напипаха камата, но тогава усети ръката наафшинавърху рамото си.
— Помисли какво правиш! — пошепна Хайдар.
Волфрам издаде неопределим звук и прибра камата в колана. Припомни си как този мъж бе поглъщал Ариб с поглед и здраво стисна зъби. Пред него стоеше Ибрахим ал-Махди — човекът, който за кратко бе оспорил трона на Абдуллах ал-Мамун. Човекът, когото войниците на победилия халиф напразно търсеха.
3.
След седмица музика огласяше къщата на Исхак ал-Маусили в скъпия квартал „Русафа“. Една слугиня излезе от кухнята в двора със стомна вода на главата. Още на входа бе забелязала кюрдския кон със сплъстена козина, целият опръскан с кал. Необичайната суетня също издаваше, че е пристигнал гост. Роби носеха музикални инструменти:бизукс дълъг гриф,кануа, дарбука.Тракане на кастанети и звуците на кемане се носеха по коридорите. Любопитното момиче мина край звездовидния фонтан, умело балансирайки товара си. Движения зад дървените решетки на първия етаж издаваха, че робините също искат да разберат какво става. Вниманието им бе насочено към случващото се в задната част на двора. Там бяха насядали много от учениците на Исхак и придружаваха изпълнението на танцьорките. Днес жените не носеха скъпи копринени поли, а шалвари и къси жакетчета. Вероятно представлението беше спонтанно. В средата стоеше чернокоса жена, облечена в модна червена роба. Изненадана, слугинята остави стомната и се вгледа в жената. Нямаше съмнение — това бе Ариб.
Момичето вдигна отново стомната и се приближи. И тя бе чула клюката, която се носеше из Багдад: от ревност халифът заповядал да затворят прославената певица.
Ариб излезе от редицата на танцьорките и заудря дайре. Тежкото вино на Исхак я опияняваше. Бе изпила голямо количество и вероятно тъкмо по тази причина в ума й отново изникна Волфрам. При мисълта, че го е предала, в устата й загорча. Но с малко повече късмет нещата отново щяха да се случат както през последната вечер, която прекараха заедно. Спомни си как на шега го бутна от мостчето в градината и той падна в реката. Той се засмя и я дръпна при себе си във водата. Целувките им преминаха в див танц на страстта. Глухият ритъм на глинения барабандарбукатавибрираше в сърцето й. Отметна разпуснатата си коса назад и запя:
Теб обичам и за теб греша,
твоя съм робиня аз.
Утоли ти в мен страстта,
да се слеем във екстаз!
— Не стига, че сложи рога на халифа, ами и това! — пошепна една от танцьорките и другите се закискаха.
Ариб се обърна към момичето:
— Когато пея, не смей да си отваряш устата! — изсъска, докато музикантите свиреха.
Робинята я погледна уплашено. Ариб мигом наложи върху лицето си маската на усмихната певица, сякаш нищо не се бе случило. Танцьорките се движеха бързо напред и назад. По дрехите им избиха петна от пот. Нищо че утрото беше доста по-хладно от предишните, защото през нощта бе валяло. Хълбоците на жените се въртяха все по-силно. В главата на Ариб се мяташе огнена топка, която с всеки удар на барабаните ставаше по-голяма. Смени тоналността и премина към лекомислена песничка:
От любовна мъка за да не умреш,
лек е само времето да спреш,
да притиснеш тяло до снагата стройна,
да заровиш устни във гърдите знойни,
леко да захапеш от зърната,
на любимата да счупиш ти печата!