Сумая, Исхак и певците Бунан и Алуя, седнали в павилиона, избухнаха в смях. Сумая изписка, мъжете заръкопляскаха. Редицата на танцьорките се развали, две от момичетата се сблъскаха. Ариб се поклони задъхана.
— Благодаря, момиче, благодаря!
Без да спре да ръкопляска, Исхак се запъти към нея. Както винаги, мраморният под в дома му бе добре поддържан и светеше като огледало. Около очите и устата му се бяха очертали дълбоки бръчки. Впечатляващият нос изпъкваше върху лицето му като камилска гърбица. Повече отвсякога приличаше на папагал. Само благодарение на съвършеното владеене на гласа досега не беше запял като кресливата птица. Както обикновено, бе облечен в ярки цветове: днес беше вързал на шията си шафрановожълта копринена кърпа, която възбудено отвърза и захвърли. Танцьорките го гледаха със страхопочитание, въпреки че се клатушкаше застрашително. Без да остави чашата, прегърна Ариб и разля виното.
— Сигурно си обсебена от Дявола, момиче, защото си дяволски добра. Хрониките ще разказват за теб. Онзи… — натежалият му език трудно произнесе името — … Ал-Кинди*, нали така се казваше момчето. Успя да омагьосаш дори стария си учител. Гласът ти е магичен!
Направи широк жест с чашата и я поднесе към устните й. Ариб изпи виното на един дъх. Леко гадене й напомни, че е прекалила с пиенето, но все още не се бе опиянила достатъчно. Отново заваля слаб дъжд и веднага захладня. Ариб хвана учителя си подръка и двамата се запътиха къмейвана.Бъбрейки весело, танцьорките минаха покрай тях към къщата. Исхак се блъсна в едно от тежките глинени гърнета, в които растяха палми, и дъждовната вода, събрала се в клоните, се изля върху Ариб. Тя изписка и с един скок се озова вейвана.Посрещнаха я смях и ръкопляскания.
Сумая лежеше на дивана. Краката й в чорапи от сурова коприна почиваха върху възглавнички. Пак похапваше бадемов сладкиш. В последно време се тъпчеше с бадемови сладкиши от сутринта и беше станала още по-дебела. Алуя, красив момък с разкошни черни къдрици и тридневна брада, направи място на Ариб да седне. Не се срещаха за първи път — кайната имаше право да пие с приятелите си, стига господарят й да позволява.
Ариб седна и с въздишка протегна крака. Виното бръмчеше в главата й като ято сърдити пчели. Тържествуваща, сякаш е на сцена, погледна към мраморните арки, от които капеше топъл дъжд. Нека Абдуллах беснее, че отново е напуснала тайно харема! Вчера войските наафшинабяха потеглили към кюрдските земи. Сделката й с халифа бе изпълнена. Сега трябваше да прояви само още малко търпение, докато той забрави Волфрам. Гореше от желание да види отново любимия си, да му каже защо го е отблъснала и двамата да продължат оттам, където бяха прекъснали. Абдуллах не бе в състояние да издигне стена, която да я спре, а евнусите бяха подкупни.
— Пия за Ариб, която успя да свали Ибрахим от трона — провъзгласи Исхак. — Сега сигурно седи в някоя мръсна дупка и пише нова музика. Дано поне плъховете слушат импровизациите му върху персийските песни. В Багдад отново властва Исхак ал-Маусили и класическата арабска традиция!
Раздруса стомната, установи, че е празна, и махна на слугата да донесе още вино. Надигна се и блажено се заклатушка под дъжда към кухнята, за да поиска още сладкиши.
Сумая посочи с чашата си към лицето на Ариб.
— Ти понасяш оловното белило по-добре от мен. Всеки път ми се завива свят.
— Значи причината е в оловото? — Ариб се засмя така силно, че се задави. — Аз пък си мислех, че е от виното!
Сумая се плесна по бедрата и дори Бунан изкриви подкъсената си по най-новата мода брада в усмивка. Отскоро носеше косата си къса и подстригана като корона на главата, но елегантната прическа още повече подчертаваше голямата му брадичка. Редом с благородния сарацински профил на Алуя изглеждаше доста тромав.
— Вярно ли е, че имаш тайнствен любовник и отказваш да назовеш името му? — попита Алуя, когато се успокоиха.
Ариб прибра косата си и се обърна към момъка, за когото мечтаеха всички скучаещи обитателки на харемите.
— Искаш ли да вкусиш рая? — попита, изпаднала в поетично настроение от виното. Разтвори деколтето на робата си. — Докосни ме тук, където ме е целувал той!
Алуя, също изпил доста, поиска да покрие мястото с целувки, но Ариб се освободи със смях. Сумая огледа шията й и си взе още ено парче от сладкиша.
— Много красиво — отбеляза тя, — но това тук е още по-интересно.
Изтупа трохичките от ризата си и посочи купчината хартии, оставени до нея на дивана.
— Не е чудно, че нито една певица освен мен не говори с теб. Всички младежи от благороден произход ти пращат писма, в които те умоляват да отговориш на страстта им. Някои пишат стихове.