— Господарката Суккар не дойде — отбеляза едно от момичетата.
Робините и Буран, една от законните съпруги на Абдуллах, се бяха разположили на рогозки и постелки в лозето под манастира. Балдахин им пазеше сянка. Съпругата на халифа се опитваше да свири на уда на Ариб — със скромен успех. При всяко подръпване на струните кайната потръпваше силно. Дано Абдуллах дойде скоро, за да престане! Ариб се страхуваше за безценния си инструмент.
— Суккар е клекнала в клозета на двореца и повръща — отбеляза кисело Буран и най-сетне оставиуда, —Говорете, каквото искате, но аз съм сигурна, че халифът й е направил дете.
Ариб побърза да скриеудана сигурно място и облекчено се изтегна под сянката на едно маслиново дърво. Парфюмираните кичури на слепоочията й бяха влажни, а подредената на тила коса не допускаше хладен полъх до кожата й.
— Ариб иска да й се случи същото — продължи Буран и прокара ръце по талията си, за да подчертае женствените си форми. — Откакто се е върнал от изток, халифът не може да й се насити. Наскоро го видях да излиза от стаята й напълно изтощен. А когато на следващата вечер дойде при мен… по-добре да не ви казвам! — Наведе красивото си лице към другите жени и въздъхна. — Казвам ви, беше го изсмукала като паяк!
Без да я е грижа за завистливите погледи, Ариб пийна от водата с джинджифил, препоръчана й от лекаря. В слепоочията й пулсираше непоносима болка.
— Кога всъщност откри предпочитанието си към джинджифила? — попита Такруб.
Отскоро бившата й приятелка беше едно сърце и душа с Буран. Съпругата на халифа я бе довела да пее пред владетеля. Ако се съдеше по дръзкото й облекло, Такруб имаше и други планове. Сега намигна, но не се получи особено прелъстително, защото маслото, с което мажеше първите си бръчки, й влизаше в очите.
— Лъжа ли се, или гърдите ти са натежали?
— Да не очакваш да ти издам готварските си рецепти? — отвърна невъзмутимо Ариб.
Такруб затвори шишенцето с ароматно масло.
— Еврейският лекар на халифа беше два пъти при теб.
— Говориш за Хасдай ибн Муса? — Ариб усещаше болки във всяка кост от тялото си, но никога нямаше да го признае. Протегна се и червената роба, подарък от Абдуллах, се опъна по бедрата й. — Красив мъж.
Жените избухнаха в смях.
— Даже Харут и Марут, падналите ангели магьосници, не могат да се мерят с твоето изкуство — отвърна обезоръжена Буран. — Хайде, дай ми съвет! Какво правиш с фурмата на Абдуллах, та не иска да я потопи в ничие друго мляко?
— Много е просто — надигна се на лакти Ариб и изохка. — Една апетитна хапка е половината празнично ядене.
Стана и отиде до стената, за да погледне надолу към долината. Стомахът й отново се присви.
Такруб я последва.
— Лекарят на халифа е известен с почтеността си — рече и я погледна дебнешком. — Какво е търсил при теб?
Ариб не отговори. Пое дълбоко въздух и се облегна на ниската стена. Ароматът на мащерка я замая. В билковата градина под нея растяха възлести розмаринови храсти. Салвия и още няколко билки влачеха жалко съществование в каменистата земя. Имаше дори мак — сигурно монахините произвеждаха сънотворни и болкоуспокояващи питиета. Ариб си припомни долините в Балх, където през пролетта растението покриваше земята с морав килим, а празникът на мака превръщаше града под планинските върхове в море от цветя. Облегна се на маслиновото дърво до стената и затърси опорна точка на хоризонта. Пътят почти не се различаваше сред монотонната пустинна местност.
— Спомени? — попита Абдуллах зад нея. Очевидно бе слязъл направо от манастирския двор. Такруб отстъпи настрана, за да му направи място. Халифът посегна към ръката на Ариб с жест на собственик. После махна на другите жени и посочи евнусите, вече започнали да нареждат освежителни напитки и храна върху постланата покривка. — Имаме време до яденето. Забавлявай ни дотогава.
Главата на Ариб пулсираше така силно, че беше готова да запищи.
— Не се чувствам добре — пошепна тя.
— Чух, че в дома на Исхак си пяла дори пияна — намеси се злобно Такруб. — Изпяла си песен за голяма любов. Написала си я за владетеля на правоверните, или може би не?
Ариб се уплаши.
— Песента има нужда от много поправки — опита се да се изплъзне. — Ритъмът…
— Няма от какво да се притесняваш. Тук сме си между нас.
В гласа на Абдуллах звучеше неизречена заплаха. Безцветните устни издаваха, че е разбрал намека на Такруб.
— Или да помоля друга певица?
Такруб се усмихна тържествуващо. По челото на Ариб изби студена пот. Абдуллах щеше да разкрие чувствата й към Волфрам по гласа. Ала безмълвният гняв по лицето му й показа, че не бива да отказва. Ако направи дори само една грешка, предположенията на халифа ще се потвърдят. Единствено безупречното изпълнение ще разсее подозренията му. Повика Рабаб, за да я изпрати заудаи за възглавница.