Волфрам се огледа бързо. Бунтовниците явно се опитваха да проникнат в лагера. Едно от черните знамена лежеше в калта. Първите шатри вече горяха, улучени от запалени стрели. Войниците ожесточено защитаваха убежището си. Знаеха, че без шатри и провизии няма да издържат и два дни в тази студена пустош.Афшинътсе биеше с двама кюрди едновременно, от остриетата пръскаха искри, тежката плетена ризница дрънчеше при всяка стъпка. Единият нападател се олюля, Хайдар нанесе удар и разцепи щита му.
Някой нададе вик и Волфрам се обърна светкавично. Със силен замах блокира две оръжия. Пусна юздите, за да са свободни и двете му ръце. С меч в дясната и щит в лявата парираше сипещите се като град удари. Дървеният щит скърцаше при всеки сблъсък. Вече се показваше тънка цепнатина. Беше само въпрос на време да се счупи. Едрият ирански боен кон на Волфрам не беше толкова сигурен в стъпките си като повратливите коне на кюрдите, но пък беше висок и това му позволяваше да влага повече сила в ударите си. Отби единия противник с двуострия си меч и замахна срещу другия с желязната гърбица на щита. Шум от трошене на кости издаде, че е счупил носа на кюрдския воин. По лицето и устата му потече кръв. Брадатият мъж изрева от болка и Волфрам зърна за миг изгнилите му зъби. Кюрдът замахна с бойна брадва. Волфрам понечи да отдръпне щита, но брадвата се заби в дървото. Кожените върви, навити около ръката му, се скъсаха и щитът изхвърча надалеч. Двата коня се сблъскаха. От муцуните им пръсна пяна. Ездачите се докоснаха с бедра. Волфрам посегна към юздите с лявата ръка и неочаквано го прониза пареща болка.
Удар с меч го бе улучил малко под лошо защитената лакътна става. Изведнъж се сети как бе умрял синът на съседа им във франкското кралство: по време на лов глиган бе разпорил вената му с бивни.
Силен удар в бузата го изтръгна от вцепенението. Желязната гърбица на щита само го бе закачила, иначе костта щеше да се счупи. Болката обаче бе достатъчна да го върне в действителността. Обърна се рязко, за да си осигури пространство, и същевременно нанесе удар с лявата ръка в желязна ръкавица. Шлемът на нападателя падна на земята. Тежкият меч на Волфрам беше по-дълъг от стройните, извити мечове на кюрдите. Той видя ужаса в очите на бунтовника, ала отвесният удар вече бе разцепил черепа му.
Земята се оцвети в кафяво и червено, по калта течеше кръв. Мъртвите лежаха в снега с неестествено извити крайници. С глух удар наблизо се стовари смъртоносно улучен кон. Пръсна кръв. Конят погреба ездача под себе си и Волфрам чу трошене на кости. Светът наоколо се разми в кървави цветове. Внезапно тежкият ирански кон се подплаши и се подхлъзна. Ездачът отлетя настрана и нападателите нададоха тържествуващ рев.
Волфрам се удари толкова силно в замръзналата скала, че въздухът излезе от дробовете му. Шлемът му се изтърколи надолу по склона. В последния миг успя да извади ботуша си от стремето, иначе бягащият кон щеше да го повлече след себе си. Волфрам запази присъствие на духа и се метна настрана. Рамото му се удари в издадена скала. Единият кюрд също скочи от коня. Сабята му изсъска съвсем близо до падналия и закачи плетената ризница. Кървавият сняг намокри дрехите на рицаря. Висящата подплата на разпорения ръкав му пречеше. Както беше учил преди години, се изправи с едно-единствено движение и посегна към един увиснал наблизо клон. Въпреки болката в лакътя стовари тежкото дърво върху ръката, с която кюрдът държеше оръжието. Гневен вик му даде да разбере, че е улучил кокалчетата на пръстите. Възползва се от краткото затишие, за да вдигне собствения си меч. Гладката дръжка се хлъзгаше опасно в запотената му, оцапана с кръв длан, но той успя да нанесе хоризонтален удар. На франкския метал можеше да се разчита — мечът на кюрда се счупи, мъжът се подхлъзна и нададе сърцераздирателен вик. Волфрам направи кръгово движение с меча и заби остристо отвесно в гърдите на противника. Мечът преряза мускули и вени и падна със звън върху скалата.
Волфрам се огледа и в първия миг не повярва на очите си. Кюрдите бягаха нагоре към планината. Неколцина ездачи ги преследваха, ала бегълците скоро изчезнаха между скалите. По разкаляното бойно поле лежаха трупове, в снежната покривка се бяха образували локви от кръв и кал. Щлемове, разкъсани брони и счупени оръжия покриваха земята. От небето светеше бледо слънце.