Колкото и да бяха мръсни, оцелелите воини се хвърлиха на земята, за да отправят молитва към Аллах за спасението си. Млад оръженосец ревеше като обезумял и продължаваше да сече с меча си паднал кюрд. По лицето му пръскаше кръв. Воинът отдавна бе мъртъв, трупът му представляваше кървава маса.
Волфрам спря ръката му.
— Всичко свърши! — извика и го цапна по лицето с желязната ръкавица. — Всичко свърши!
Младият мъж го зяпна ужасено. Пъшкайки, Волфрам се погледна — цялото му тяло беше опръскано с кръв.
Афшинътискаше да погребат мъртвите възможно най-скоро, преди миризмата на кръв да привлече диви животни или да избухне епидемия. Бяха загубили твърде много хора. Войниците веднага се хванаха за работа.
Уморен до смърт, Волфрам се запъти към шатрата си, притискайки ръката си върху раната. Не беше спал двайсет и четири часа. Ударената буза се бе подула и пареше. Всяка костица от тялото го болеше, потта замръзваше по лицето му. Кафтанът под ризницата беше мокър и той целият трепереше. Странно, но не чувстваше нищо. Нито ужас, нито триумф, само безгранично изтощение. Все едно се гледаше отстрани. С усилие проумя, че е цяло чудо, дето още е жив.
Фаик излезе да го посрещне. Слугите бяха угасили огньовете, но над наполовина разрушения лагер все още се кълбеше пушек. Младият мъж, който придружаваше евнуха, също бе обгърнат от дим, Волфрам го позна веднага — строен, рус черкезин, един от вестоносците набарид.Мигом забрави умората.
— Военачалникът е при кулата на мълчанието* — каза той вместо поздрав.
В тази камениста пустош беше по-лесно да погребат мъртвите, като използват кулите на вярата в огъня, вместо да ги заравят в земята. Понеафшинътбе обяснил решението си по този начин. Какво ще каже халифът, като научи за тази погребална церемония, Волфрам предпочиташе да не знае.
— Какво има?
Свали ръкавиците и изтри окървавените си ръце в кафтана. Счупи печата и прочете набързо нарежданията от Багдад.
— Нещо ново? — попита небрежно.
— Нищо важно — отвърна вестоносецът, докато разтриваше премръзналите си ръце. — В Хорасан пак са избухнали бунтове. Военачалникът Тахир преговаря с водачите. В Багдад е пълно с мъже от Изтока.
Това не беше новина. Волфрам понечи да вземе писмата и да ги отнесе наафшина,когато вестоносецът продължи:
— Онези от Харазан търсят конфликт на всяка цена. Обвинили са халифа, че е заповядал да хвърлят кайната му в затвора, а тя произхождала от Изтока.
Волфрам спря. Небръснатото му лице се зачерви.
— Коя кайна?
— Всички в Багдад говорят само за нея…
Вестоносецът явно бе забравил името и Волфрам попита тихо:
— Ариб?
Младият мъж потвърди. Волфрам рязко му обърна гръб.
Кулата на мълчанието се намираше върху стръмна скала югозападно от лагера. Отдолу изглеждаше като обикновен кръгъл вал. Войниците на Хайдар вече носеха мъртвите но склона. Волфрам ги изпревари. Внезапно му стана топло. Припомни си как ухаеше косата на Ариб, видя в очите й дивия пламък, който го подлудяваше. Имаше само едно обяснение защо е изпаднала в немилост: халифът е узнал за връзката им. Най-сетне му стана ясно защо бе получил заповед да придружи войската.
Вонята на кулата бе непоносима, гледката — всичко друго, само не и приветлива. Във вътрешността лежаха гниещи трупове, разкъсани от жадни човки. От гнилото месо стърчаха бледи кости, нови човешки тела бързо покриваха остатъци от коса и избити челюсти. Войник шепнеше молитви на староперсийски. По кожата на ръцете му, които правеха ритуални благослови, все още лепнеше кръв.
Афшинътчакаше неподвижен хората му да извършат обреда. Дори не бе свалил окървавената ризница. Само беше изтрил мръсотията от лицето си и държеше шлема си под мишница.
— Старата огнена вяра забранява да омърсяваме чистите елементи със смъртта — обясни той полугласно. — Труповете не се изгарят, нито се предават на земята. Щом птиците оглозгат месото, костите се прибират в костница. От векове насам хората, живеещи покрай пътищата на керваните, погребват мъртвите си съгласно тази традиция.
— Ариб е хвърлена в затвора — съобщи остро Волфрам.
Въпреки волята си той следеше церемонията с ъгълчето на окото. Тя му отвори врата към миналото на Ариб, много преди да се срещнат.
— Халифът явно е узнал за връзката ни. Имаш ли нещо общо с това?
Хайдар издиша шумно.
— Значи все пак съм бил прав. Никога не си преставал да я обичаш.