Волфрам не отговори. Мислеше за онази дъждовна нощ — мократа й коса, дрехите, залепнали за тялото, широко отворените очи.
— Не си я видял каква беше, когато дойде при мен в дъжда, Хайдар — отговори най-сетне.
Афшинътсе изсмя сухо.
— Нощем в леглото всяка жена е благородна и чиста. Прав си, приятелю, не съм я видял през онази нощ. Обаче я видях в спалнята на Ибрахим. Да ти разкажа ли?
— Млъкни! — изсъска Волфрам.
Хайдар повиши глас:
— Косата й бе разрошена от ръцете му и беше облечена единствено в онова, което той й бе дал като награда за услугите й.
— Млъкни, казах!
Волфрам го сграбчи за раменете и грубо го блъсна в стената. Пулсираща болка му напомни, че е ранен. Хайдар побледня. Мъжете, които се занимаваха с мъртвите, ги гледаха изненадани. Ала Волфрам не забелязваше нищо.
— Ти си я предал в лапите на Харун ар-Рашид!
Остави думите да подействат, докато мълчанието се издигна между тях като стена.
— Знам всичко. Ти не си искал смъртта й. Можел си лично да я обезчестиш, но не си го направил, а си я завел при халифа. Човек трябва да мрази много силно, Хайдар, за да се владее така. Ариб е била още дете. Защо?
— Нямам нищо общо с хвърлянето й в затвора. Не знаех за връзката ви.
Дълбоко хлътналите очи наафшинасе стрелкаха неспокойно към труповете.
— Предупреждавах те за капаните на певиците. Разбери, Ариб не иска само колан или чифт пантофки. Тази жена е много по-опасна от обикновена кайна. Тя е обзета от мания. Ще ме преследва, докато унищожи и мен, и себе си. Всеки, който се доближи до нея, също е осъден да загине — добави многозначително.
Волфрам застана плътно пред него.
— Искам отговор, Хайдар!
Афшинътне реагира. Волфрам бе на път да се примири, че и този път няма да научи истината. Неочаквано Хайдар облегна глава на стената и затвори очи. Клепачите му изглеждаха синкави и прозрачни, сякаш бе изтощен до смърт.
— Аз бях като нея — изрече глухо. — Вманиачен. Бях готов да я преследвам до края на света.
Волфрам бавно отстъпи назад.
— Кажи ми най-сетне защо!
6.
Вратата на килията се отвори и кайната присви очи. Макар слаб и блед, лъчът светлина я заслепи и тя извърна глава. Увита в мазно, изпокъсано наметало, Ариб клечеше на отъпкания глинен под, обгърнала с ръце вдигнатите си към гърдите колене. От дрехите й бяха останали само дрипи. Дългата коса висеше на мазни кичури по гърдите и измършавелите рамене. Блестящите като оникс черни къдрици бяха изгубили красотата си, а по краищата бяха изсветлели до кафяво. Тя се изправи и сложи ръка върху леко издутия си корем, сякаш искаше да защити детето в себе си. По светлата кожа имаше ивици от мръсотия, сълзи и повръщано. Седмиците в затвора бяха оставили следите си.
В килията влезе въоръжен слуга и Ариб се отдръпна. Желязната плетеница на тила му издрънча и звукът отекна в ниския свод. Силният турчин я изправи на крака и я извлече в коридора. Олюлявайки се, Ариб стигна до изхода и пазачът я блъсна в двора.
Стана й студено и се опита да се загърне в окъсаните си дрехи. В затвора бе загубила всяко чувство за време. Очите й бавно привикнаха към дневната светлина. Благодарно вдиша свежия въздух след нетърпимата воня в килията. Сигурно беше вечер, защото слънцето залязваше. В двора я очакваше ниска, набита фигура в елегантно наметало.
Абдуллах ал-Мамун се приближи. Погледът му се впи в корема й.
Ариб изправи гръб, само загърна раменете си с грубата наметка. Беше студено.
По знак на халифа турските пазачи се отдалечиха. Ариб чу откъслеци от разговора им за състоянието на прославената кайна.
— Е? — прекъсна мълчанието Абдуллах. — Размисли ли за верността, която робинята дължи на господаря си? Никога няма да станеш почтена жена, но може би ще се научиш поне да се подчиняват.
Ариб издаде напуканата си долна устна и приглади мръсната си коса от лицето.
— Ти изпрати любимия ми на сигурна смърт и ме хвърли в затвора. За това ли искаш вярност?
За момент тя помисли, че Абдуллах ще я удари. Ала той се овладя, макар и с усилие.
— Той е жив — процеди през зъби халифът.
Ариб не се постара да скрие облекчението си.
— Подценил съм те. Имаш могъщи обожатели — продължи Абдуллах, впил очи в нея. — Не само Исхак, братята ми и великият везир също се застъпиха за теб. Всички управители на градовете по пътя към Изтока ме умоляват да те помилвам. Благородниците от Хорасан заплашват да напуснат Багдад, ако не излезеш да пееш пред тях.
Ариб не промени позата си. Само ъгълчетата на устните й потрепнаха.
Абдуллах я сграбчи за рамото и я дръпна към себе си.