— Внимавай! — изсъска предупредително. — Няма да наредя наафшинаи на любовника ти да се върнат от земите на кюрдите. Аллах ще реши кой ще оцелее от войната. Ако още веднъж проявиш непослушание, ще го доведа в Багдад и ще го обезглавя.
Ариб упорито издържа погледа му. Той повика турските наемници и свали наметката от раменете й.
— Мръсна си — отбеляза нагло и хвърли дрехата на земята.
Войниците се спогледаха изненадани. Понечиха да се отдръпнат, но халифът им заповяда да останат. Посегна с две ръце към Ариб, разкъса ризата й и разголи гърдите. Ариб потръпна като от удар, когато студеният въздух лъхна кожата й, ала не помръдна. Бе запомнила заплахата на господаря си. Без да промени гордата си поза, вдигна ръце и закри гърдите си. Войниците не смееха да коментират гледката, но погледите им я изгаряха. Най-сетне им се удаваше случай да видят нещо, отредено единствено за богатите и могъщите.
— Разгледайте я хубаво! — заповяда студено халифът. — Меки устни, ониксовочерна коса, гърди като нарове и перла, блестяща от влага. Вие не сте първите мъже, пред които застава в този вид. Вижте уличницата Ариб!
Развърза шалварите и я съблече изцяло. Ариб стоеше гола в студения двор. Издутият й корем бе изложен на мъжките погледи без защита.
— Олицетворение на изкушението! — процеди през зъби Абдуллах.
Ариб отговори на погледа му, без да мигне. Халифът запокити разкъсаните шалвари на земята, потърка се трескаво по челото и заповяда с тих глас:
— Отведете я вхамама.Слугините да я измият и да й дадат чисти дрехи.
Този път Абдуллах бе отстъпил, ала Ариб знаеше, че е способен да изпълни заплахата си. В двора говореха как войските на халифа обърнали безизходна битка в своя полза и победили бунтовните кюрди. Уличните хлапета в Багдад пишеха с големи букви името наафшинапо стените на къщите, поетите на халифа възпяваха победите му. Наричаха го звезда, която прорязва мрака, спасител, излекувал раните на халифата.
Бременността на Ариб вече не можеше да се скрие. Жените в харема оглеждаха корема й с неприкрита завист. Абдуллах ал-Мамун я засипваше с доказателства за благосклонността си и се правеше на глух относно интригите срещу нея. Изпрати в Хорасан сто камили, за да докарат в Багдад ръкописи с ноти за нея. Надеждата на Ариб един ден да му омръзне да получава от нея само вяло удоволствие, остана напразна. Вхамама,докато любимките му мажеха телата си с ароматни масла и пиеха силно подсладен шербет от рози, непрекъснато се говореше за това. Жените мърмореха, че мъжът, притежаващ две хиляди робини, напразно се старае да купи любовта на една от тях, след като не е успял да я спечели със сила. Шеговито наричаха Ариб Ал-Мамуния — госпожа ал-Мамун — и това име стана известно навсякъде.
Ариб роди дъщеря си Муния в края на пролетта, но халифът не беше наблизо. Военачалникът Тахир, назначен за негов наместник в Хорасан, се противопостави на заповедите му и Абдуллах положи много усилия да го спечели отново на своя страна. Ариб беше благодарна за отсъствието му. Колкото по-рядко се сещаше за детето й, толкова по-добре.
Започна редовно да излиза на пазар. Само за цветя даваше повече пари, отколкото харчеше едно семейство за целогодишната си прехрана. „Нека Абдуллах да плаща — повтаряше си тя, — и без това получава от мен повече от достатъчно. Ако не може да си позволи кайната Ариб, да я остави на мира.“ През един топъл летен ден двете със Сомая тръгнаха към пазара за коприна в „Карх“. Ариб не слушаше бъбренето на приятелката си. Миналата вечер беше забелязала необичайно оживление в дворцовия град. По правата улица „Хорасан“ бе преминал голям отряд войници. Тя потърси между тях Волфрам, ала не можа да го открие.
През покрития пазар за плодове минаваше керван и Ариб се върна в детството си. Прашни камили пристъпваха тромаво под грижливо овързаните си товари. По юздите им се люлееха талисмани срещу опасностите на пътуването. Хиляди пъти беше чувала камбанките да звънят в такта на стъпките. Предните животни изреваха и забързаха към кладенеца в кервансарая. Камиларите надаваха монотонни викове, за да подканват изоставащите. Слънцето проникваше през сламените рогозки на тавана, рисуваше по азиатските им лица светли шарки.
Търговците излизаха пред входа на дюкяните си, колкото да видят кервана, толкова и да прогонят момчетата, които опитваха да грабнат по нещо от сандъчетата с фурми, праскови и кайсии. Любопитни от цял Багдад се бяха стекли на пазара, за да се възхитят на най-новите богатства от изток. Във въздуха се носеше добре познатият аромат на канела, чай и животни. Ариб дишаше с пълни гърди. Миризмата на улицата беше толкова изкусителна…