Два дни по-късно, само на няколко мили от мястото, където се бе състоял разговорът, под сянката на група тамариски дремеха десетина коне. Изгубени сред степта, ниските дървета бяха единствените плодородни растения надлъж и нашир. Ездачите също бяха потърсили сянката, защото слънцето сипеше жар. На юг се издигаше покрито със сняг високо плато. Течащото наблизо поточе се губеше в глинестата почва. Само брадатият млад мъж, седнал настрана от групата, изглежда не усещаше горещината. Писмото в ръцете му пареше. Присвил очи,афшиньтпрочете за пореден път вестта, която му изпращаше събирачът на данъци.
До моя приятел Хайдар ибн Кавус, афшин
Помоли ме да те известя, ако науча нещо, и се радвам, че наистина ще ти дам исканите сведения. Вчера, малко след като твоят пощенски гълъб стигна до мен, влязох в едно от селата, където събирам данъци. Селото се състои от десетина жалки каменни къщурки, обкръжени от ниви, които хората обработват с много усилия. Пътят дотам е осеян с трупове на животни и всякакви нечистотии. Няма да описвам какви течности пълнят вадите, защото е неучтиво да ги назовавам пред човек с твоето положение. От време на време пътя препречват камили, в чието сплъстена козина висят неща, които перото се страхува да опише. Накратко, вчера влязох в едно забравено от Бога място.
По думите на хората преди два дни се появили две дрипави момичета и поискали да си починат. Направо се стъписах, защото кое момиче пътува без мъжка закрила? И още, селяните ми казаха, че по-младата се държала надменно, а това не подобава на жена, дори да е от благороден произход. Един от старците им направил забележка защо са тръгнали на далечен път без мъжка закрила — нали така всеки може да ги има, а момичето му отговорило: „Как би могъл да ни има мъж, който се държи изправен само благодарение на мръсните си дрехи!“. Това ме убеди окончателно, че не става въпрос за селски момичета.
Двете отседнали в една от по-големите къщи — между другото никоя не заслужава да се нарече къща. Отидох да разпитам обитателите й, но селянинът отказа да ми даде сведения за гостенките си. Той е млад и ми направи впечатление на болен от любов: като го запитах за момичетата, първо се изчерви, после пребледня, по челото му изби пот, накрая го побиха студени тръпки. Поведението му веднага събуди подозрението ми. Отведох го настрана и само след няколко удара разумът му взе връх над мъжествеността — думите започнаха да избликват от устата му по-обилно от водопад. Момичетата му показали скъп накит и поискали да го заменят срещу монети. Купили храна и разни дребни принадлежности. Били сирачета, тръгнали да дирят чичо си, но след още няколко удара селянинът призна, че не им е повярвал. Откъде е този скъп накит? Попитали го за керван, потеглил на запад, с който пътуват и жени. По-възрастната от двете здравата беше завъртяла главата на бедния селянин. Набихме го хубаво, но той упорито отказваше да я опише. Едва когато му пуснахме кръв, изплю камъчето: в дома му отседнала красива руса жена на не повече от двайсет години. Другата била още дете, доста безлично, затова не го запомнил.
Толкова можах да изтръгна от селянина. Вярвам, че ми е казал всичко, което знае. Двете момичета, струва ми се, са точно търсените от вас. Поетът с право казва: за почтения мъж няма нищо по-страшно от това да си загуби ума по певица!
Алайкум рахмату-л-лахи уа баракатуху, Аллах да изсипе върху теб милосърдието и благословията си. Надявам се търсенето ти да се увенчае с успех.
Фадл ибн Али, събирач на данъци в Балх*
Афшинътизкриви устни в усмивка и отпусна писмото. „Ариб — каза си доволно той. — Не може да е била друга. Разглезената дъщеря на заможен мъж, в пълно неведение откъде идва разкошът, в който е живяла досега. Придружава я опитна изкусителка, съвсем наясно как да се възползва от прелестите си.“
Мъжът се загледа в безкрайната далечина. За миг очите му омекнаха, тънките му устни затрепериха. Степта наоколо поглъщаше всичко. Всеки изход се губеше в безкрайния простор.
Афшинътскочи рязко и се метна на седлото. Прибра писмото в джоба на кафтана си и хвана юздите. Прозвуча остра заповед и изненаданите мъже неохотно прекъснаха почивката си. Предстоеше им дълъг път.
Теодора възнамеряваше да остане в селото само за кратко и да продължат пътя си. Ала бързането на запад бе изтощило и двете. Ариб се събуди едва в късния следобед и все още се чувстваше като разбита. На рамото й се бе появила подутина и ужасно я сърбеше. Гъркинята спеше, свита на кълбо в сухата трева, оскъдната сянка на трънлив храст падаше върху лицето й. Беше отслабнала, чувствените устни се бяха напукали. По светлата кожа личаха следи от мръсотия, косата й отдавна не бе ресана, но дори и смъртноболна, Теодора пак щеше да изглежда красива. Ариб се погледна с отвращение. Дълги черни кичури падаха по измършавелите й гърди. Косата й, изгубила блясъка си, бе ужасно сплъстена. И без това дрипави, дрехите й вече се бяха скъсали на още много места.