Волфрам се облече бързо и се запъти към вратата. На прага обаче спря и се върна при нея.
— Затова ли продаваш гласа и тялото си? Видях как плю на дарбата си и започна да изпълняваш мръсни песнички според прищевките на Ибрахим. Вероятно знаеш съвсем точно какъвмакам,каква тоналност да избереш в съответствие с часа и темата.Тараб —опиянението от музиката! Играеш със слушателите си, за да изпълняват желанията ти. Ала аз те чух преди много време в планините. Тогава още не беше обучена певица, но влагаше цялата си душа в пеенето!
Зачака отговор, ала Ариб не бе в състояние да продума. Затова попита остро:
— Кажи ми истината: халифът ли те принуди, или ти ме предаде доброволно, за да си отмъстиш?
Ариб понечи да отговори, ала той не й остави време. Сграбчи я за рамото и изкрещя:
— Какво още си готова да пожертваш, за да постигнеш своето?
— Повярвах на Абдуллах! — защити се гневно тя. — И ти не си единственият, когото той наказа. Акоафшинътумре, ще бъда свободна. Някога искаше да избягаме заедно. Имам приятели…
Хвана го за наметката, но Волфрам направи рязко движение, за да се освободи. От дрехата му падна флакон и се счупи на пода.
Натрапчива миризма на познат парфюм я удари в носа. Ариб се взря в парчетата стъкло, не смеейки да диша. Никога нямаше да забрави тази миризма. Усещаше я в гърба си, върху голата си кожа, след като отиде при Ибрахим в харема. Почти никой освен него не използваше този парфюм — най-малкото Волфрам.
Цветът изчезна от лицето му. Посочи с брадичка към счупения флакон.
— Щом си решила да обвиниш Хайдар, кажи на Абдуллах за кого съм купил това и къде се намира в момента Ибрахим — в моята къща.
Ариб спря да диша.
— Какво можех да направя? — ядоса се Волфрам. —Афшинътми го доведе. Не съм приел Дракона с отворени обятия, повярвай. Ако обаче Абдуллах заповяда да екзекутират собствения му чичо, семейството никога няма да му го прости. Все още някои принцове не го приемат за свой господар. Абдуллах е длъжен да помилва Ибрахим, иначе пак ще има гражданска война. Мой дълг беше да го предотвратя.
Разчорланите руси коси падаха на челото му. В гласа му прозвуча сарказъм:
— Да, ти можеш да унищожиш Хайдар. Но няма как да го обвиниш, без да обвиниш и мен.
Ариб изпита чувството, че не й достига въздух.
Внезапно Волфрам я хвана под брадичката и я погледна в лицето.
— Толкова силно ли го мразиш?
Ариб замълча отчаяно.
Той я наблюдаваше внимателно.
— Наистина вече не си, каквато беше някога — прозвуча студено гласът му.
Пусна я и отърси парчетата стъкло от обувката си. От този жест я заболя повече, отколкото от презрителния тон.
— Направи, каквото смяташ за правилно — каза Волфрам.
Под студената повърхност Ариб усети едва сдържаната страст и потрепери.
— Вероятно няма да бъда в Багдад, когато излезеш да пееш пред халифа. Спомняш ли си? Някои мъже биха умрели, за да чуят как пее сирена. Обичам те твърде много, за да се изложа на такъв риск.
Волфрам заслиза по стълбата, без да се обърне.
— Знаеш защо трябва да го направя! — извика подире му Ариб. — Хайдар ме направи това, което съм! Никой друг!
Излезе в галерията, за да види отново високата фигура, която прекосяваше двора.
— Върви си тогава! — изплака тя, побесняла от гняв. По лицето й се стичаха сълзи. Хукна след него по стълбата. — Върви по дяволите!
Портата към страничната уличка се затвори.
Ариб падна върху каменната пейка. Гневът се изпари. Почувства се изоставена и отчаяна. Намери опипомудаси и засвири мелодията, която преди години бе написала за него, но изведнъж спря. Песента беше толкова несъвършена!
Притиснаудадо себе си като тяло на любовник. Пръстите й полетяха по струните. Избираше все нови и нови тонове, търсеше варианти, за да изрази мелодията, която звучеше в сърцето й. Ала най-известната кайна на халифа не успя да изрази чувствата си в песен.
8.
Волфрам не се появи повече. Ариб проклинаше гордостта си, ала не намери сили да му пише. Седеше в къщата си и го чакаше, но напразно. Гневът и отчаянието й нарастваха с всеки ден. Не й се вярваше той да напусне Багдад, скоро обаче започна да се пита дали пък не е решил да се завърне в страната си. Трудно й беше да се съсредоточи върху задачата си, ала знаеше, че дори мисълта за Волфрам да я подлудява, е длъжна да се възползва от удобния случай: бе помолила Абдуллах за голямо представление и той се беше съгласил. Публично щеше да обвиниафшинав ерес и да получи възмездие.
Очакваното утро настъпи топло и задушно. Противно на навиците си, Ариб стана малко след изгрев слънце. Отдели много време за тоалета си, после извади Муния от люлката, окачена по кюрдски обичай на тавана до нейната постеля. Прегърна дъщеричката си и помилва кестенявата коса. Муния се прозя и с доволно гукане се сгуши в майка си. Ариб затвори очи и я притисна към себе си.