Исхак огледа гостите, образували полукръг около танцьорките. В средата бе опънат балдахинът на халифа и певецът побърза да поздрави владетеля.
Абдуллах ал-Мамун удостои модното закъснение на своя певец с весела усмивка и му отреди място сред пируващите отдясно, точно до брат си Мухаммад. Робиня му поднесе леденостуден розов шербет и вино, подсладено с мед.
— А, и вие ли не устояхте пред любопитството? — попита подигравателно Мухаммад, когато Исхак се настани до него.
Откакто Абдуллах го беше определил за престолонаследник, самочувствието му се бе вдигнало до непоносимост — почти колкото апетита му, който и по-рано беше забележителен. Мухаммад махна на един евнух и си взе нар. Внимателно разтвори напуканата кора на плода и засмука кървавочервените зърна.
— Всички чакаме Ариб.
Исхак ал-Маусили се огледа неспокойно. От другата страна, зад танцьорките, седяха музикантите. Тази вечер се бе събрал голям оркестър, не само малкият ансамбълтахт,който се състоеше отуд, най, рабаб, канунидарбука.Цели петнаяизпълняваха прастара монотонна мелодия, дошла от далечните азиатски степи.Дарбукатаотмерваше ритъма, тромав като стъпките на камилите в безкрайните солени пустини на Изтока. Исхак вдигна нетърпелив поглед къмейвана,но там не се показа никой.
— Познавам места по Ариб, останали скрити за вас — похвали се Мухаммад, докато певецът се местеше неспокойно. — И ви уверявам: тя е кайна, описана в книгите на учените — красива и скъпа, капризна и ненадеждна. Сигурно в момента с в леглото с някой любовник и се напива — заключи той и размени поглед с една от танцьорките.
Дори музикантите явно усещаха липсата на господарката си — към Исхак се отправиха въпросителни погледи. Той описа кръг с китката си. Главният музикант разбра знака. Кимна на хората си и започна песента отначало. Исхак се облегна назад и пое дълбоко дъх. Оркестърът щеше да изпълнява предишната мелодия, докато Ариб се появи. Дано и танцьорките издържат.
— Може да е ненадеждна в любовта, но в музиката не е — възрази Исхак на престолонаследника. — Бил съм до нея, когато тъгуваше, когато беше уплашена и отчаяна. В моменти, когато всяка друга би се отказала, тя е най-добра. Само почакайте — няма да откриете у нея и най-малък недостатък, сигурен съм.
Въпреки уверените думи Исхак отправи загрижен поглед към копринения балдахин на халифа. Абдуллах бе полегнал на своя трон и опрян на лакът разговаряше с млада робиня. Момичето очевидно се стараеше да покаже пълните си гърди и подчертаната с брокатен колан талия, но напразно — халифът често-често поглеждаше с очакване към двореца.
Внезапно разговорите затихнаха. Халифът се надигна. Мухаммад нададе възхитен вик. Пируващите избухнаха в аплодисменти и се обърнаха към ярко осветенияейван.
Там се бе появила жена, облечена изцяло в червено. Коприненото горнище, избродирано със скъпоценни камъни, оставяше гърдите открити. През широките шалвари проблясваха крака с цвят на слонова кост. Само извезана със злато брокатена панделка, от която висяха перли с форма на капка, държеше косата. Широки линии подчертаваха тъмните очи. Тази вечер те изглеждаха необичайно големи и празни, но иначе Ариб се държеше като царица.
Поколеба се едва забележимо, когато стигна до мраморната стълбшцна площадка, извеждаща навън. Бавно, сякаш прекрачваше прага към нещо невъзвратимо, слезе по стълбите, напрегната като ловец. В главата й отекваше студеният глас на Хайдар, докато държеше камата опряна в гърлото й: „Какво стана сега с твоята гордост?“ Отзвукът от болката, преживяна тогава, пулсираше в тялото й, в слабините й. Мислено отново изтри кръвта и повръщаното от лицето си и чу безсрамните описания на случилото се, идващи от двора. Отдавна чакаше този миг, ала по силно гримираното лице не личеше нищо. Кайната Ариб дълго се бе учила да крие чувствата си под усмихната маска.
— Ариб, звездата на Изтока! — извика един от сътрапезниците на халифа.
И други се присъединиха към него. Мъжете поздравиха певицата с викове и ръкопляскане. Тя заобиколи балдахина на халифа, докато се озова в средата на полукръга пред каменна пейка. Поздрави господаря си с отработено грациозно движение. Остър поглед отстрани улучиафшина,седнал в края на трапезата, блед, привидно спокоен.
Без да изпуска Хайдар от очи, Ариб седна. За момент повярва, че е видяла по устните му онази студена усмивка. Объркана, обви пръсти около стария стъклен амулет. Иначе не беше суеверна, но днес бе заповядала да сменят всички струни наудай. Сега се зарадва на решението си. Все едно дали една скъсана струна означаваше смърт, или не, тя не искаше да зависи от това.