Абдуллах явно се бореше със себе си.
— Държиш ли на решението си? — попита най-после.
— Ти ми обеща — напомни му Ариб.
Не беше сигурна дали той ще удържи на думата си. И двамата знаеха колко струва подобно разрешение, ако собственикът на робинята има други планове.
— Още когато ме купи от Зубайда, а вчера и за втори път, обеща да ми разрешиш да се омъжа за Волфрам.
Абдуллах се загледа към реката.
— Не знам дали той е още в Багдад и дали продължава да ме обича — продължи Ариб. — Но все едно къде е сега, аз ще го последвам.
Халифът се колебаеше.
— Е, добре — кимна най-сетне. Преодоля себе си и добави дрезгаво: — Мъж с чест не взема подаръка си обратно.
Ариб изпита топла благодарност.
— За първи път в живота си знам къде ми е мястото, Абдуллах — рече тихо тя. Бе я обзело чувството, че му дължи обяснение.
Халифът я гледа дълго.
— Опасявах се, че е така. Това е единственото, което не мога да ти предложа.
Ариб протегна ръка да го докосне, но той се отдръпна. Без да каже дума, се запъти обратно към двореца, чиито стени се издигаха сиви на фона на забуленото небе. Вървеше с тежки, бавни крачки.
Робът, довел Ариб, чакаше в тръстиковата лодка, опрян на греблото. От юг, накъдето течението бе отнесло струната, мъглата постепенно се вдигаше.
— Тръгваме ли? — попита лодкарят.
Слънчев лъч потопи отсрещния бряг в недействителна светлина. Без отмъщението си Ариб се чувстваше необичайно празна — но и свободна. Пътят й я бе довел тук от далечния Балх през степите на Азия. Твърде често бе тръгвала в погрешна посока, но всеки път се връщаше тук, в Багдад, където се пресичат пътищата, по които хората от хилядолетия се срещат, губят се и се намират отново. И тя щеше да намери Волфрам.
По близкия мост минаваше керван с коприна. Ариб чу звънчетата на камилите и виковете на водачите. Викът на пътя. На устните й изгря усмивка.
— Да тръгваме — рече Ариб. — Готова съм.
Певицата на Багдад — легенда и истина
С гласа си омагьосвала богати и красиви, с чувствеността си превръщала великите владетели в свои роби. Ариб, най-известната дива в багдадския двор, била едновременно богиня и проститутка. Искала от благодетелите си богати подаръци за песните, за благосклонността си, понякога дори само за присъствието си. Много мъже се разорили заради нея. Съвременниците й казват почтително, че няма друга такава жена — а и такива мъже. Ариб наистина намерила място в хрониките, между другото в най-важната арабска книга за поезия и музика изобщо — „Китаб ал-Арани“ — „Книга на песните“. Абдуллах ибн ал-Мутаз, син на по-късен халиф, написал специална книга за нея. Едва столетия след смъртта си тя бавно потънала в забрава.
Сигурно е била силна личност: страстна, интелигентна и безмилостно честна. Халифите са лежали в краката й, фанатично вярващите са я преследвали с омраза. Уникалното й излъчване е подлудявало мъжете. С песните си е управлявала душите им, опиянявала ги е — състоянието се наричатараб— религиозните учени ожесточено са се борели с него. Обслужвала е сръчно мъжките фантазии и е обичала да нарушава традицията. В края на живота си се е хвалела, че е спала с осмина халифи.
Най-известният певец по онова време, Исхак ал-Маусили (767–850), се е възхищавал от нея. От времето на легендарния Харун ар-Рашид (766–809) — халифът, станал безсмъртен чрез „1001 нощ“ — чак до упадъка на властта при наследниците му — това е нейният дълъг живот. През този живот тя е била проститутка, богиня, певица и влюбена жена — винаги в търсене на своето щастие.
Готварското й изкуство е почти толкова известно, колкото и способностите й на сцената и в леглото. Бонвиванът Ибрахим ал-Махди (779–839) я чул още като младо момиче и се захласнал по нея. Халиф Абдуллах ал-Мамун (786–833), син на Харун ар-Рашид, я купил за баснословна сума. До смъртта си бил луд по нея и същевременно я мразел — защото въпреки страстта на господаря си тя се омъжила за друг: за любимия, чиято червеникаворуса коса възпяла. Докато другите жени в харема си съперничели за благоволението на господаря си и плетели интриги една срещу друга, тя си позволила лукса да следва сърцето си. Когато не била в настроение, отблъсквала най-могъщите мъже на света. Винаги твърдяла, че е от благороден произход. Умряла през 880 година, високо почитана, на около 90 години. За разлика от повечето куртизанки излъчването и уменията й надживели блясъка на младостта. Коя е жената зад бляскавата фасада от лукс и безпътство?