Хрониката съобщава, че Ариб убедила група млади мъже да останат, като им обещалалаузинадж.
Десерт за четирима
— 200 г пудра захар и 200 г бланширани бадеми (според оригиналната рецепта 100 г бадеми и 300 г пудра захар, но е прекалено сладко)
— 4 с.л. розова вода
— около 50 мл сусамово олио или масло
— около 300 г многолистно тесто
— допълнително розова вода по вкус
— захарен сироп (200 г захар, малко лимонов сок и евентуално 1 с.л. вода от портокалов цвят от аптеката)
— шепа накълцан шам-фъстък
Сироп:200 г захар се загряват със 150 мл вода и малко лимонов сок, като се бъркат, докато захарта се разтопи. Щом сиропът заври, се сваля от огъня. Много арабско и много вкусно: добавете 1 с.л. портокалова вода.
Лаузинадж:Обелените бадеми се смилат с миксер, смесват се със захарта и розовата вода и отново се разбиват с миксера, докато се получи фина марципанова маса. Сместа се завива в ивици от тънко разточена кора, широки 10 см (тестото вероятно е днешното многолистно тесто), и се оформя дълъг салам. Саламът се нарязва на малки парчета, които се намазват със сусамово масло и се слагат в тава за печене. Пекат се около 30 минути на 200 — докато тестото покафенее, след което се заливат със захарния сироп, малко сусамово масло и 1 с.л. розова вода по вкус. Гарнират се с нарязан шам-фъстък.
(Този вариант напомня за днешната баклава. В оригиналната рецепта не пише нищо за печене. Нека не забравяме: средновековните готварски книги изхождат от това, че читателите знаят основната рецепта и им е известно дали ястието трябва да отиде в печката.)
Латаиф[16]— арабски палачинки
Тестото за палачинки (рецептата предполага, че хората знаят как се прави) вероятно е подобно на онова, което и днес употребяват в Ориента: на 100 г брашно се слагат щипка сол, 1 жълтък и по 50 г масло и вода. Прави се един вид многолистно тесто: жълтъкът, брашното и 1 ч.л. стопено масло се смесват, разточва се тънка кора (най-добре между два листа прозрачно фолио) и се оставя за двайсетина минути. Намазва се с разтопено масло, сгъва се и пак се оставя 20 минути. Разточват се три-четири съвсем тънки палачинки и се пържат в сусамово олио.
Тези палачинки може да се напълнят с бадемовия марципан, използван залаузинадж.Може да се потопят и в захарен сироп или мед. Също вкусно: залейте ги със сусамово олио, захарен сироп и розова вода и поръсете със ситно нарязан шам-фъстък.
От наръчника, за добрите маниери при хранене на изисканите багдадчани
Покривката за стилно арабско ядене се разстила върху пода и върху нея се нареждат купи и подноси. Чинии и прибори няма, заменя ги парче тънкокора питка: с дясната ръка се взема малко хляб, загребва се от яденето и се поднася към устата. Пригответе за всеки гост купичка с хладка вода и резенче лимон.
Вино:Някога в Багдад са пиели главно бяло вино, но с ниско съдържание на алкохол и по-сладко от обичайното днес. Освен това обичали да подправят виното с опиум.
Според модерните кулинари на червено месо подхожда червено вино, например от Югозападна Франция. Зарутабияе подходящо и добро вино риоха. Виното, което ще поднесете схапките на халифа, би трябвало да има малко киселина. Защо не и добро розе, стига да хармонира с оцета, който използвате. За риба е подходящо шабли, но аз харесвам и леко бяло бургундско от Баден. С пилето опитайте сухо розе или бяло вино с малко киселина. Проявете творчество! Строгите правила на винените папи все повече отстъпват пред прозрението, че вкусовете са различни.
В двора на халифите пиели ирозов шербет.Продукти за една порция: В 200 мл вода се разтварят 2 с.л. захар. Сместа се ароматизира с розова вода (около 2 с.л.) и се сервира леденостудена.
Десертни вина като захарно вино или вино от стафиди били много популярни в стара Арабия. Днес ние бихме предпочели чай, например споредбедуинската рецепта на Волфрам: листенца зелен чай (моят съвет: China Gun Powder) се смесват със същото количество джоджен, добавя се захар на вкус и сместа се залива с гореща вода. Бедуините използват две бакърени кани и многократно преливат чая от едната в другата, за да поеме захарта. Чаените листенца, джодженът и захарта остават в каната, така с всяка чаша чаят става по-силен и по-сладък.
Ако сте попрекалили с виното и пожелаете кафе или наргиле, се налага да ви разочаровам: по времето на Харун ар-Рашид и наследниците му тези удоволствия още не са били познати.
Затова препоръчвамободряващото питие на Хашима от кръчмата в Ракка(според Ибн ал-Мутаз): Равни части зелеви семена, кимион, горчив бадем, мента, нафтена сол (за смелите), пелин и седефче. Сместа се смила, пресява и около 1 ч.л. се разтваря в чаша студена вода.