Накрая една препоръка за добро поведение:
Ако не желаете да използвате ястията за прелъстяване, никога не подавайте на дама един бадем, а на господин — фурма. Това би било крайно неприличен намек!
Азбучник
Абу Нуас, Хасан ибн Хани ал-Хаками (747 или 762–806 или 815) — роден в Хузистан (Персия) в бедно семейство. Още като младеж попаднал сред поети. Неговата неблагочестивост и волнодумство станали пречка за придворната му кариера, но така или иначе бил приет в двора на Харун ар-Рашид. Автор е на сатири, елегии, поеми, посветени на лова, но е известен преди всичко със своята поезия, посветена на виното (хамрийят). В края на живота си пише благочестиво-назидателни стихове с аскетичен характер, израз на желанието му да се помири с религията. Поезията му се отличава с ярка образност и богата фантазия, ритмиката му е изразителна и разнообразна. Той е един от най-забележителните арабски средновековни поети.
Абу Фарадж ал-Исфахани, Али ибн ал-Хусаин (897–967) — роден в Персия, живял в Багдад; арабски поет, учен и музикант. Съставя многотомен сборник „Книга на песните“ с най-значимите произведения на арабската литература от възникването й до X век.
Ал-Джахиз, Абу Осман Амр ибн Бахр (ок. 767–868) — роден в Басра. Забележителен арабски поет и литературен критик, един от най-образованите хора на своето време. Голяма част от живота му преминала в двора на багдадските халифи. Автор е на почти 200 произведения, посветени на най-различни области на знанието: философия, риторика, стилистика, богословие, икономика, история, география, етнография, естествени науки, химия, минералогия, математика. Смята се, че е превърнал писането на проза в изкуство. Най-значителното му литературно произведение е „Книга за скъперниците“, преведено и на български (Изд. НК, С. 1986).
Ал-Кинди, Абу Юсуф ибн Исхак (801–873) — роден в Куфа в аристократично семейство, получил възможно най-доброто образование в Басра и Багдад. Високата му ерудиция в различни области го направила любимец в двора на аббасидскитехалифи.Истинската ислямска философия започва с неговото учение. Неслучайно го наричат „философ на арабите“. Автор е на повече от 200 труда, за жалост повечето не са запазени.
Превел Аристотел и други антични мислители. Нареждат го сред дванайсетте най-влиятелни и значими интелектуалци в човешката история.
Афшин— титла на принцовете на Ушрусана, провинция в Средна Азия между реките Сърдаря и Амударя, по време на мюсюлманското завладяване на Персия.
Ахриман— „всеунищожаващ дух“; зъл и гневен дух, дух на отрицанието и бесовете; чрез него възниква и от него е покровителствано злото; носител на мрак, хаос, страдание и смърт.
Бурда(ар.) — Първоначално парче вълнен плат, което още бедуините носели като наметка през деня, а нощем използвали за завивка. По-късно наметката на Пророка се превърнала в религиозен символ и Аббасидите в стремежа си да се разграничат от Омайядите, подчертавайки своята теократична власт, включилибурдата,наред с жезъла и печата, към символите на халифското достойнство.
Бабак(арабизирано от персийското Папак) Хоррамдин (ок. 795 или 798–823) — предводител на национално въстание в северозападен Иран против Арабския халифат, вдигнато под лозунга за възстановяване на древната религия зороастризъм. След потушаването на въстанието бил екзекутиран.
Багдад— на 30 юли 762 г. вторият аббасидски халиф Ал-Мансур определил мястото, където да бъде построена столицата му: там, където реките Тигър и Ефрат текат най-близо една до друга. Възложил строителството (764–768) на Бармакидите. Наел инженери и архитекти от целия ислямски свят и сто хиляди работници. При планирането на града се търсели аналогии с описанието на рая в Корана. Първоначално градът имал формата на кръг (с диаметър 8 км), затова е известен като Кръглия град. Стените му били дебели 44 м в основата и 12 м на върха, а са високи 30 м. Четирите порти водели съответно към Басра, Куфа, Хорасан и Дамаск. Първоначално в центъра бил разположен дворецът на халифа, в средата на който бил изграден купол с височина 30 м. Построени били няколко моста над река Тигър, която разделя града на две: квартала „Карх“, на югозападния бряг, и квартала „Русафа“, на югоизточния бряг. По времето на Харун ар-Рашид градът преживял голям и бурен разцвет.