Балх— днешният град Мазар-и Шариф в Афганистан.
Барид(ар.) — поща, куриерска служба. Така се е наричала и мрежата от съгледвачи на халифа, които освен по други начини са упражнявали контрол и като са следели кореспонденцията на противниците му.
Бармакиди— влиятелен везирски род (Първоначално будистки свещеници) от Балх, Хорасан, представители на персийската феодална аристокрация. Почти 50 години поддържали нужното равновесие между перси и араби, давайки на халифите политическа опора, но и подкрепяли стария начин на живот със съответното обществено устройство и култура. Когато Аббасидите дошли на власт (749 г.), те се преместили на запад. От техния род произлезли военачалници, управители на провинции и възпитатели на младите принцове. Харун ар-Рашид дължал възкачването си на престола (786 г.) до голяма степен на тях. Спор относно наследника на халифа и липсата на независима военна подкрепа довел до упадъка им.
Башар ибн Бурд(714–764) — арабски поет, роден в Басра в семейството на персийски роб. Бил сляп. Преместил се в Багдад. Смел, независим и ироничен, пишел за любовта просто и ясно, отказвайки се от условностите и иносказателните похвати. Пиел вино, критикувал Корана като литературно произведение. С произведенията си разгневил третия аббасидски халиф Ал-Махди, който го хвърлил в затвора и наредил да бъде убит.
Битката при (кладенеца) Бадрпрез 624 г. се разглежда като символ на победата на исляма над политеизма и неверниците, както и като доказателство за божественото ръководство и намеса в полза на мюсюлманите въпреки липсата на числено превъзходство. В преносен смисъл — велика и ценна победа.
Джаафар ал-Бармаки(767–803) — от влиятелния род на Бармакидите, само на 21-годишна възраст наследил баща си като везир в двора на Харун ар-Рашид. Халифът го обезглавил по измислено обвинение за любовна връзка със сестра му. Всъщност, макар и неразделен негов другар, Джаафар бил придобил твърде голямо политическо влияние. Тялото му било изложено за назидание на един от мостовете на Тигър.
Дурра(ар.) — войнишка дреха с кройка на широка рубашка без яка, често кожена, с косъма навън. Гвардията, обслужваща двореца на халифа, е носела чернадурра(цвета на Аббасидите).
Ейван— помещение от сграда, отворено изцяло към двора, обикновено обърнато на север. Служело за различни цели и използвано особено много през горещите дни и нощи на годината.
Евнуси— кастрирани роби или военнопленници, които съгласно традицията пазели харемите или покоите на богатите жени. Обичаят се зародил през първите векове от историята на християнството в Източното Средиземноморие, Византия и Персия и по-късно бил възприет от висшето съсловие на ислямското общество. Ислямското право обаче забранява кастрацията, затова евнусите в халифеките дворци обикновено не били мюсюлмани и като такива нямали право да носят оръжие.
Загрос— най-голямата планинска верига на територията на Иран и Ирак.
Ибн Хинду,Абу ал-фарадж Али ибн ал-Хусаин (средата на X в. — около 1019) — роден недалеч от Техеран. Известен медик — теоретик и практик — прекрасен калиграф и изящен поет.
Изар(ар.) — Първоначално продълговато бяло парче плат, с което се увивало цялото тяло. Най-напредизарзапочнали да носят поклонниците (мъже и жени), които отивали на хаджилък в Мека. Традицията продължила да се спазва, но по-късноизарсе наричало и покривалото на жените-мюсюлманки в Северна Африка, а и всяка друга женска наметка, покриваща главата.
Имам(от арабския глагола „амма“) — този, който стои начело, ръководи нещо, предводителства; предводител на молитвите, духовен ръководител, глава на мюсюлманската общност във всичките й духовни и мирски дела. Титлата е взаимозаменяема с халиф, или политическия глава на сунитската мюсюлманска държава. В шиитския ислямимамъте определеният от Аллах приемник на Мохамед; смята се, че той е безпогрешен и има способността да взема безапелационни решения във всички области на човешката дейност.
Кади(получило на български гражданственосткадия) — общоприето название на мюсюлмански съдия-чиновник, който раздава правосъдие въз основа нашариата.
Кулата на мълчанието— място за погребение на мъртвите при зороастризма.
Кухл(ар.) — черен прах, получаван от антимон. Използвали го за гримиране още по времето на фараоните.
Лукман— ислямски праведник и мъдрец. На неговото име е наречена 31 сура от Корана.