Минбар(ар.) — издигнатото място в джамията, откъдето се произнася петъчната проповед. Наподобява каменния престол, от който пророкът Мохамед е произнасял своите проповеди.
Надим— сътрапезник на халифа. Освен доброто вино службата предоставяла и други привилегии, преди всичко приятелското отношение на халифа
Поклонници на зороастризма— провъзгласената от пророка Заратустра стара персийска религия, в която основна роля има светлината. Въпреки че според мюсюлманите тя граничи с многобожието — поради основната си идея за борбата между доброто и злото — особено през периода, когато се развива действието на романа, те се отнасят толерантно с нея, както към християнството и юдаизма.
Ракка— град, разположен на северния бряг на р. Ефрат (днес в Сирия). Харун ар-Рашид го превърнал в резиденция и 13 години Ракка била официална столица на Аббасидската династия, докато основният административен апарат се намирал в Багдад.
Рей— стар, голям град, недалеч от незначителното тогава селище Техеран (днес столица на Иран). С опожаряването му от монголците през XIII век загубил значението си.
Ростам— легендарен герой от персийския народен епос. Родил се с кесарово сечение, за което вълшебната птица Симург посъветвала родителите му. Според легендата живял повече от 500 години и след като извършил безчет подвизи, сражавайки се с животни и хора, член на семейството го предал и той загинал.
Симург— птица, която живее на Острова на възвишеността в страната на величието и благородството. Крилете й раждат музика.
Согдия— територията й съответства на днешните области Самарканд и Бухара в Узбекистан.
Спата(франкски) — дълъг меч, който се води с една ръка.
Умиване(ритуално) — акт на пречистване, предписан в Корана; извършва се преди всяка молитва. Включва последователно измиване с чиста вода на китките, изплакване на устата и гърлото, почистване на носа, измиване на лицето, промиване на очите, измиване на ръцете до лактите, приглаждане на косите, миене на ушите, миене на врата и на краката до коленете. През цялото време — на глас или наум — се произнасят молитвени формули, потвърждаващи намерението да се пристъпи към молитва. Умиването не се зачита, ако човек има кръвотечение, гноящи рани, пипа нещо скверно, заспи или изпадне в безсъзнание, преди да е извършил молитвата.
Халиф(ар.) — политически и военен водач на мюсюлманската общност и носител на висшия правов авторитет. Поради различното отношение към властта на двете основни направления в исляма —супити и шиити —възникнали след смъртта на Пророка, има и различни оценки за законността и характера на управлението на един или друг халиф.
Хамам(ар.) — баня; освен за къпане, баните са се използвали и като места за обществени контакти, за получаване на медицински и козметични услуги.
Харем(ар.) — буквално: забранено или свещено място. Означава женското отделение в къщата, където е забранено да влизат други мъже освен съпруга и мъжете роднини. В харема живеели съпругите, дъщерите, майките, сестрите, лелите-вдови-ци. По-късно там живеели наложниците на владетеля.
Харун ар-Рашид— петият аббасидски халиф (упр. 786–809); роден в Рей (днешен Иран). По негово време халифатът достигнал връхната си точка. Поддържал кореспонденция с Карл Велики, императора на Свещената Римска империя, и изпратил при него дипломатическа мисия, с което поставил началото на техническия и икономическия обмен със Запада. Построил първата болница и първата обсерватория в Багдад, станали образец за владелите от по-късни епохи. Той е известен покровител на поетите, литераторите и хората на изкуството.
Хурии(ар.) — красиви тъмнокоси жени, които обитават Рая. Коранът не им отрежда сексуална роля, но народното поверие, че хуриите са девици, предлагани като награда на мъчениците, подтиква ислямските самоубийци да се самовзривяват. Хуриите по-скоро са девици в смисъл на чисти и пречистени души.
Чоуган(перс.) — отборна игра с топка и коне, възникнала в Персия, предшественик на полото.
Шариат(ар.) — вечната и неотменима воля на Аллах по отношение на хората, намерила израз в Корана и в примера на Мохамед (сунна), задължителен за всички вярващи; идеалът в ислямското право. Понякога терминътшариатсе употребява за целокупното ислямско законодателство.
Шуубия(от арабскишууб— народи, в смисъл „другите народи“) — културно-политическо движение в Арабския халифат, зародило се в средата на VIII век сред неарабските народи, които не приемали претенцията на арабите за ръководна роля в културния и политическия живот на ислямските държави.