— Кой ли лагерува там? — попита шепнешком Ариб. — Да не е керванът?
Теодора не отговори. Двете се промъкнаха внимателно между храстите и отново излязоха на пътя. И тогава Теодора спря така рязко, че Ариб се блъсна в нея. Насреща им вървяха трима мъже. Водачът им — в средата — изглеждаше още млад. Дългата му брада беше неподдържана, на главата си бе нахлупил кръгла филцова шапка, под дълбоко хлътналите очи се очертаваха тъмни кръгове. Носеше вехти дрехи, целите на петна. Изобщо не приличаше на почтен търговец. Ариб забеляза, че е еднорък, и се уплаши още повече. Сигурно вече се бе запознал с дългата ръка на закона…
— Я виж ти! Две момичета сами на пътя! — Мъжът направи крачка към тях и Теодора се вцепени. — Забелязах хора край потока и си помислих, че войниците са по петите ни. А то били момичета! В името на Аллаха, това наричам аз късмет!
Гъркинята мълчеше, но Ариб усети как ръката й се затопли и овлажня. Притисна се до гърба й и се опита да стане невидима.
— Нямаме нищо ценно — промълви Теодора и продължи по-високо: — Вчера ни ограбиха. Имаме само дрехите на гърба си.
— Тъкмо те ни интересуват — отговори ухилено едноръкият.
Другарят му безмълвно извади камата от колана си.
Ариб потрепери. Бандитите сигурно ще намерят накитите и парите в шалварите на Теодора. Вирна брадичка и направи крачка напред.
— Нищо нямаме. Не чухте ли какво ви каза тя?
Мъжът избухна в смях.
— Я виж ти какво бъбриво хлапе! Внимавай, мишко!
И направи още една крачка към тях.
Теодора я изгледа унищожително. Ариб понечи да се отдръпне, но третият скитник застана зад нея.
— Сега ще те науча да мълчиш.
Улови Ариб под брадичката и вдигна лицето й. Смес от гадни миризми я удари в носа: престоял алкохол, сладникава воня на опиум, изпарения, чийто произход момичето не беше в състояние да си представи. Въпреки това тя не се уплаши.
— Подчинявам се само на баща си — заяви твърдо. — Не и на търтей като теб!
Скитникът не й остави време да съжали за дръзките си думи. Замахна и я плесна през лицето. Ариб видя мръсната му ръка да се приближава и пред очите й причерня.
4.
Ариб дойде на себе си и видя, че лежи на пътя. Вероятно бе изгубила съзнание само за минута. Надигна се замаяна. Към тримата разбойници се бяха присъединили още неколцина и я зяпаха любопитно.
— Браво, малката се съживи! — извика мъжът, който я бе ударил, и се попипа между краката.
Ариб забеляза, че на това място материята е тъмна и още по-мръсна.
— Какво има?
Чернокосият мъж, който ги бе заговорил, поклати глава.
— Няма да я пипате. Имам дъщеря на нейната възраст. Ако хората на Харун ар-Рашид не ме бяха прогонили от земите ми, сега щях да съм с детето си.
Мъжете избухнаха в груб смях.
— Ще ида да видя дали въздухът е чист.
Мъжът погледна Ариб и в очите му блесна съчувствие. Преди да изчезне в храстите, той придърпа дрехата си на гърдите, сякаш му бе станало студено, и този жест я уплаши повече от физиономиите на другите мъже.
— Дадох ви всичките си пари. Какво още искате? — прозвуча треперещият глас на Теодора.
Ариб не съзнаваше какво ги очаква, но като разбра, че кайната се страхува, се уплаши още повече.
Водачът на бандата застана плътно пред Теодора. Ако се бе приближил към нея, Ариб щеше да умре от страх, но гъркинята дори не мигна. Мъжът се ухили похотливо и вдигна лицето на Теодора към своето.
— Например да ви отнемем невинността.
Мъжете зареваха въодушевено. Ариб се разтрепери. Не знаеше какво точно означава да й отнемат невинността, но вкъщи отдавна й повтаряха, че това е най-страшното, което може да сполети една жена. По-страшно дори от смъртта. Треперейки, тя уви ръце около измършавялото си тяло.
— Щом свършиш с нея, аз съм наред! — извика един от разбойниците.
Изглеждаше на не повече от шестнайсет години, лицето му беше цялото в пъпки, ала зяпаше кайната с неприкрита жадност. Водачът започна да опипва гърдите на Теодора. Очевидно беше очаквал тя да моли за милост, но нищо подобно не се случи. Едва когато мръсното му лице се приближи до нейното, Теодора се отдръпна. Мъжът вонеше нетърпимо.
— Жена, която е изнесла невинността си на улицата, я предлага за продан. Прав ли съм?
Теодора бързо си възвърна самообладанието. Отметна косата си и залязващото слънце позлати тежките кичури.
— Прав си, но само ако не я е изгубила много отдавна — отвърна язвително тя, вдигна вежди и се засмя. — Нали ти казах: няма какво повече да вземеш!
Мъжът я удари през лицето с такава сила, че тя политна да падне. Мъжете отново изреваха. Въпреки паниката си Ариб хвърли объркан поглед към Теодора. Кайната беше само на двайсет години, неомъжена. До днес Ариб вярваше, че неомъжената жена задължително е девица, но явно това не беше истина.