— Харун ар-Рашид няма да остави такова престъпление ненаказано! — намеси се решително тя.
Пожъна грозен смях.
— Халифът и без това ще заповяда да ни разпънат — изгърмя един от разбойниците. — Защо преди това да не се позабавляваме?
— Не е нужно да си губим времето с двете женски — намеси се най-възрастният и се почеса между краката. Лицето му се нагъна като лошо ощавена овча кожа. — Ще ги прекараме, както ни се иска, а после ще им прережем гърлата!
Ариб не разбра какво точно я очаква първо, но втората част от думите му беше пределно ясна.
Водачът задърпа колана си.
— Е, момиче, още ли ще ми се правиш на важна?
Наведе се и разкъса шалварите на Теодора. Ръката му се изцапа с кръв и това го стъписа. Жената се засмя подигравателно. Побеснял от гняв, мъжът изтри ръката си в шалварите и хвърли робинята на земята.
Ариб проследи с лудо биещо сърце как Теодора се надигна на лакти. Русата коса бе нападала по внезапно побледнялото й лице. Скитникът се попипа по шалварите и между краката му се появи издутина. Мъжете се захилиха похотливо. Най-сетне мъжът отвори шалварите си и възбуденият му член щръкна гордо. Ариб усети ужасна воня и й прилоша. Теодора се отдръпна, ала мъжът я хвана за косата и грубо я вдигна към себе си.
— Ей сега ще ти запуша устата!
Разбойникът притисна лицето на Теодора към слабините си. Здравата му ръка хвана члена и го насочи към устата й. Теодора извърна глава, но мъжът с все сила я дръпна за косата. Тя стисна здраво зъби и затвори очи. Лицето й обърса мръсотията от вътрешната страна на бедрата му. Ариб изпищя. Водачът на разбойниците се обърна към нея и тя се вцепени.
— Войници!
Скитникът, който бе отишъл да провери чист ли е пътят, дотича уплашен.
— Побързайте! Видях десетина войници. Ризниците им блестят под слънцето.
Мъжете се втурнаха към храстите. Главатарят им пусна Теодора.
Ариб изтича при гъркинята и я прегърна. Сълзи на облекчение потекоха от очите й. Чернокосият мъж огледа нерешително възбудения си член и пак се обърна към двете жени. Другарите му вече тичаха към скалата, зад която бяха вързали конете си. Ариб чу пръхтене и тропот на копита.
— Бързо, да се махаме! — изкрещя един от мъжете, опитвайки се да укроти уплашения си кон. На колана му се поклащаше кама. Вдигнаха се облаци прах. — Да не искаш войниците да те хванат с гол задник? — попита сърдито той и препусна.
Разбойникът изруга и вдигна шалварите си. В бързината не забеляза, че е обул само единия крачол. Настъпи го и излинелият плат се разцепи. Той затича след другарите си по гол задник, опитвайки се да прикрие слабините си с жалките остатъци от дрехата си. Само след миг и той изчезна в храстите.
Ариб изпита неописуемо облекчение: не знаеше дали да плаче, или да се смее. Теодора обаче не й остави време нито за едното, нито за другото.
— Скрий се там! — изсъска тя и посочи мястото, където разбойниците бяха оставили конете си.
Треперейки, двете се сгушиха зад високата скала. Ариб надзърна иззад един трънлив храст, за да види какво правят скитниците. Забеляза приближаващите ездачи и се сви на кълбо.
Мъжете спряха конете си точно пред скривалището им. Едър жребец потропваше нервно с копита съвсем близо до лицето на момичето. Ариб вдигна глава и огледа обточените с кожа шалвари на ездача. Кожата на ботуша му беше на петна, със сигурност от полепнала кръв. Още преди да е видяла лицето му, тя разбра, че ездачът еафшинът.
— Банда разбойници — обади се мъжът, който го придружаваше.
Ариб различи сива брада и сбръчкано лице и без усилие позна събирача на данъци. Баща й често го канеше на празненствата в дома си.
— Не вярвам момичетата да са били с тях, иначе нямаше да бягат толкова бързо. Конете им явно не носят допълнителен товар.
Събирачът на данъци се обърна и извика някаква заповед към наближаващите войници, фактът, че човекът, чест гост на баща й, сега помагаше на врага, породи в сърцето на Ариб дива омраза.
— Дали са стигнали далеч? — попитаафшинът.
Чувайки омразния глас, по гърба на Ариб пробяга студена тръпка.
— Не вярвам — отговори събирачът на данъци. — Последната вест пристигна преди повече от два дни. Ако бяха още живи, отдавна да сме ги намерили. Вероятно са ги нападнали разбойници и са им разпорили гърлата. Не е ли по-добре да се върнем в Балх? Ти постигна целта си. Анас е мъртъв, семейството му изгуби властта си.
— Ще постигна целта си едва когато и последният член от това семейство е в моя власт — отвърна мрачноафшинът,загледан на запад. — Ще намеря момичето — обеща той тихо, с недвусмислена заплаха. — Ще я намеря дори да се наложи да прекося половината свят!