Най-напред музикалното соло се изпълнява отуд. Солото, илитаксим,създава настроението и позволява на солиста да демонстрира своята виртуозност както откъм изпълнение, така и откъм композиция. Това са отделни музикални пиеси, при които главно значение имат импровизацията, вдъхновението и въображението. След това към солиста се присъединява оркестърът, който свири в унисон. Той се състои основно от следните инструменти:
— Уд— стандартен арабски музикален инструмент, който принадлежи към семейството на късите лютни, произхожда от по-стария персийски инструментбарбат;еквивалент на китарата. Има полукапковидна форма и струните му са изработени от животинско черво. Днес те са 5 двойни; между VIII и X век е имал само 4, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, въздух и земя. Свири се посредством плектър от орлово перо. Обикновено се използва при соловата инструментална музика, но също и при акомпанимента на певеца.
— Най— еквивалент на флейтата. Представлява тръба от бамбукова тръстика с 6 дупки и заострен горен край. Това е най-простата от всички флейти, но и най-трудната за свирене чрез непрекъснато духане. Използва се като солов инструмент, но е и основен при всички ансамбли.
— Канун— принадлежи към семейството на арфите и наподобява цитра. Трапецовидната плоска кутия има 24 двойни струни, на които се свири посредством рогов плектър, който се държи здраво с двата показалеца чрез един пръстен.
— Рабаб— принадлежи към семейството на виолите. Обикновено представлява квадратна или правоъгълна кутия, покрита с животинска кожа. Има една-единствена струна.
— Дарбука— барабан, чиято кожа е опъната на глинено столче.
— Бизук— дълга лютня.
— Даф— тамбурина.
Оркестърът изпълнява определена музика, която разделя следващата пиеса —лайяли— от предходната —таксим— които не са обвързани с точни правила.
Следвайки оркестъра, се появява певецът. Той импровизира на тема „я,лайл“(о, нощ,лайяли— мн. ч.), за да покаже своето вокално умение при модулацията само на двете думи. Това интермецо се наричалайялии е вокалното съответствие натаксима.
Отлайялипевецът преминава към главната песенкасида(поема). Вокално и инструментално тя се изпълнява в определена тоналност,макам.Темите накасидатаса обикновено любовта, природата, пустинята, тъгата по миналото и т. н. Има строго определена композиция и правила. На арабски означава и поема, и музикална пиеса, навярно поради ориенталската традиция за липсата на разлика между поезия и музика.
Придаурапубликата взема активно участие и до голяма степен тя определя продължителността му, без да се интересува от времето, измерено в минути или часове. Бележките и реакциите на одобрение стимулират таланта на певеца и го насърчават за по-продължително изпълнение. В края музикантите, певците и публиката са почти в транс. И точно това се има предвид, когато се казва, че арабската музика грабва сърцето, а не ума. Именно обусловената от момента творческа импровизация с прякото участие на публиката характеризира величието и ограничеността на арабската музика. Ограниченост, защото всичко сътворено умира в момента и никога не може да бъде възкресено в същия вид, и величие, защото тя е разнообразна, спонтанна и никога не може да бъде два пъти една и съща.
* * *
За да разберем по-лесно защо едни или други страсти се разгарят на този музикален фон, да открехнем леко завесата на историята.
Ислямът е втората най-разпространена религия в света. Думата е производна от арабския коренс-л-м,чието значение е свързано с „покорство“, „мир“. Мюсюлманите се подчиняват на Божията воля или закон и така постигат мир със себе си и с Аллах. Ислямската свещена книга, Коранът, е низпослан от Аллах на пророка Мохамед (на арабски Мухаммад) в Арабия през VII век. Още приживе той намира последователи и започва експанзията на новата религия.
През 632 г. Пророка умира. Възниква въпросът кой ще го наследи като духовен лидер в религиозната община(умма).Четирима от неговите приемници стават последователнохалифи(наместници). Това са Абу Бакр, Омар, Осман и Али — всичките близки сподвижници на Мохамед и свързани с него или чрез кръвна връзка, или чрез брак. Управлението им обаче е съпроводено с остро съперничество, борби и кръвопролития. В споровете за властта се оформят двете направления:сунитиишиити.