— Ариб — повтори подигравателно рицарят. — Доколкото знам, имамите ви бълват проклятия срещу нея. Наричат я олицетворение на порока. А мюфтиите призовават народа да я убие с камъни. Ако се вярва на слуховете, половината младежи на Багдад са изгубили богатството си зарад нея. Познавате ли я?
— Дали я познавам? — Селим избухна в смях. — Вижда се, че за първи път се наслаждаваш на привилегията да участваш в пир на халифа. В името на Аллаха, заради такава жена човек е готов да се откаже дори от вярата си!
— Който изгуби вярата си, скоро губи и главата си — отбеляза сухо Волфрам и гъвкаво се отмести, за да направи място на евнуха, който наливаше вино. — Но който е изгубил вярата си заради певица, не заслужава съжаление.
Младият момък напълни чашата му с вино от тежката кана.
— Пей, Ариб! Опияни ме, аз съм твой роб! — извика старик, разположил се насреща им. От тънките му устни пръскаше слюнка. Боядисаната коса образуваше ярък контраст с напудреното лице, по което се стичаха вадички пот и подчертаваха дълбоките бръчки. Мъжът се затича към завесата, но загуби равновесие и падна.
Пируващите избухнаха в смях. Волфрам го стрелна с поглед само за миг, ала очите му уловиха светлината като зеници на чакал.
Селим неволно потрепери и се отдръпна. Явно си бе спомнил приказката за злия поглед и се уплаши от опасната магия, скрита в сините очи.
— След легендарните певици от светите места няма друга като нея — защити той Ариб. Окрилен от алкохола, стана поетичен: — Някога певиците от Мекка водели воините на Пророка в славни битки. Пред Ариб обаче дажехуриитеот рая мълчат засрамено. Запее ли тя, радостите на отвъдното избледняват и дори най-смелите се вкопчват в живота. Тази жена те гледа, сякаш единствен ти си в състояние да изпълниш копнежите й. Прави те щастлив и тъжен едновременно. Това е магия, приятелю.
Нещо проби маската на чужденеца, но той моментално потисна вълнението си.
Селим посочи стареца, който с мъка се бе изправил на крака и се взираше в завесата със стъклен поглед.
— Погледни го! Тази жена кара мъжете да обезумяват.
— Видно е — промърмори сухо Волфрам. — И по обичая робините певици се отдават на всеки, който може да си го позволи. На майсторите парфюмери срещу амбра и мускус, на търговците срещу коприна и дамаски брокат и така нататък. Колкото и да е известна, си остава курва — заключи той и с недоволен вид издуха капчица портокалова вода от ръкава си.
Селим заклинателно докосна рамото му. Кичур черна коса бе изпаднала от тюрбана му, от устата му се носеше неприятен дъх на вино и хашиш. Волфрам неволно изкриви лице.
— При такава жена никой не говори за разврат, приятелю! Самият халиф Харун ар Рашид*, Аллах да е доволен от него[3]— за когото още днес се носят легенди… Какво исках да кажа… Да, самият халиф е запленен от нея. Синовете му Мухаммад и Абдуллах* са готови да дадат по четиристотин робини срещу една нощ с нея. Говори се, че заради Ариб Мухамммад забравил предпочитанията си към своя пол и се обърнал към жените. Тази жена е била любима на трима халифи, а тази нощ може да се прибави още един. — Селим протегна ръка с грижливо подрязани и оформени нокти и направи широк жест. — Погледни какво става тук! Всички са в краката й. Ако видиш мрачно лице, то е само защото човекът се е насладил на благоволението й, но го е изгубил.
Чужденецът хвърли бърз поглед към племенника на халифа. Младежът седеше до чичо си и се взираше мрачно в чашата си. Селим понечи да възрази нещо, макар да беше очевидно, че с изключение на самия владетел никой от семейството не сияеше от радост. Волфрам вдигна вежди.
— Е, аз поне нямам причини да се смятам застрашен — отбеляза той. — Не продавам нито парфюми, нито благородни материи, а и не съм от семейството на халифа. Аз съм изгнаник и притежавам единствено меча си. Вашата певица надали ще поиска да й прережа гърлото с острието си, нали? — попита иронично рицарят.
— Сигурен съм, че и ти ще попаднеш под магията й — отвърна с усмивка Селим и се облегна назад. Гримираните му бадемови очи се обърнаха към завесата, криеща музикантите от любопитни погледи. — Тя вече чака там, зад завесата. Да знаеш, че ще съжаляваш за еретическите си думи. Тя е сирена.
Пренебрежителната усмивка на чужденеца угасна. Той се извърна рязко и вдигна глава към изписания таван. Точно над него бяха изобразени блаженствата на рая: газели пасяха мирно, екзотични птици прехвърчаха между черно-бели колони. На скъпоценния килим от Хира под краката му се повтаряха същите мотиви. За момент Волфрам се скри в тайното местенце в душата си, където никой друг нямаше достъп.