Нямаше как да види, че младата жена зад завеста също се взира в тавана. Изрисуваните с къна ръце стискаха леко открехнатата завеса. Забеляза бързащия към нея черен евнух и тъмните, приближени очи изгубиха израза на копнеж.
— Видя ли го? — попита Ариб.
Ритъмът на дайрето в гърба й я върна в действителността и пулсът й се ускори.
— Тук е — пошепна евнухът.
Ариб познаваше добре грамадния евнух и вярваше в надеждността му. Затова бе настояла тази вечер да я обслужва само той. Въздъхна и предпазливо отмести розовата копринена завеса още малко настрани.
— Кой е?
Очите й проследиха пръста му, ала не различиха чужденеца сред навалицата.
— Младият мъж в светлите дрехи на пируващите — обясни усърдно Джухар.
Ариб усети погледа му върху гърдите си — избродираното със златен брокат елече ги оставяше напълно открити. Стори й се даже, че го чу как вдъхна дълбоко аромата на рози, струящ от косите й.
— Наистина ли ще посмееш? — пошепна в ухото й той.
Ариб плъзна поглед из помещението. Позна халифа, висок мъж с едър кокал като товарна камила от Бактрия. „Сигурно е минал четирийсетте“, помисли си тя, докато погледът й търсеше чужденеца. Момчетата, които наливаха вино, и развените поли на танцьорките непрекъснато закриваха гледката.
— Като змия е — продължи да шепне Джухар. — Красив, но опасен. Знаеш, че иска да те унищожи.
— Да ме унищожи? — Ариб се изсмя звънко. Един от флейтистите я изгледа злобно и тя продължи по-тихо: — Той е прозрял защо съм тук. Плановете ми не му харесват и ще се опита да ги осуети, при нужда и със сила. — Погледът й спря върху украсения с пера печен паун и съвършено оформените й устни се изкривиха подигравателно. — Веднъж оскубан, и най-гордият паун не е нищо повече от обикновено пиле. Познавам този тип мъже. Малко горещ въздух от опитното ми гърло и надменният воин се превръща в жалък роб. Бъди сигурен, че и от този няма да остане нищо.
Брадичката на Джухар под елегантните мустачки увисна от смайване.
— Не стига, че умееш да затрогваш душите, ами и говориш за дарбата си с такъв хлад!
Ариб не отговори. Само пръстите й се сключиха около безличния амулет на шията й. Отчаянието беше единственият лукс, който тя не можеше да си позволи.
— Какво те засяга това? — отвърна остро и отметна тежките плитки назад. Звънчетата по гривните на глезените й зазвъняха и тежкият дъх на парфюм от амбра, произведен специално за нея от най-добрия майстор в града, удари замаяния евнух право в носа. — Застани до чужденеца, за да видя кой е!
Джухар пристъпваше нервно от крак на крак. Очите му шареха из залата, където няколко млади мъже бяха станали и скандираха името на Ариб.
— Аз отговарям за церемониала. Нали няма да се осмелиш да се покажеш?
Ариб се усмихна и по челото на евнуха избиха капчици пот.
— Не ми го причинявай! Мястото на певицата е зад завесата. Господарят ще ме накаже жестоко!
Ариб го ощипа по бузата.
— Сериозно ли смяташ, че хората са дошли да слушат пеенето на завесата?
Джухар попи с кърпичка изкуствения белег върху черната си кожа.
— Твоето безсрамие изстиква и последните сокове от тялото ми.
Ариб се протегна предизвикателно и раздвижи рамене.
Евнухът се огледа, за да се убеди, че никой не ги подслушва.
В момента всички музиканти от оркестъра бяха приковали вниманието си върху застаналия в средата главен изпълнител, който задаваше ритъма с тамбурата си.
— Чужденецът явно те интересува много повече от халифа — изсъска евнухът. — Поръчано ти е да прелъстиш Ибрахим, не онзи, другия. Тук си, за да спреш крадеца на тронове, не забравяй!
Ариб отново се засмя звънко.
— Ибрахим изобщо не е апетитен залък. И без това се интересува повече от певиците, отколкото от службата си, а и не става за халиф. Не съм забравила поръчението, но всичко ще си дойде с времето.
Ако не бе похарчила парите си напразно, робините й би трябвало да са го посрещнали още днес по обед вхамама,да са го изкъпали, да са го масажирали, където трябва, да са го подготвили във всяко отношение за обещанието, което господарката им щеше да изпълни.
В този момент Ибрахим се надигна. Лицето му, изпъстрено с груби белези от шарка, се бе зачервило от виното. Размахвайки ръце, той изрецитира нещо и мъжете заръкопляскаха въодушевено, а танцьорките се поклониха до земята. Вдигна чашата и тъмните му очи се устремиха към завесата.