Ариб се усмихна. Мъжът, известен с прозвището Дракона, я очакваше жадно. Тя намигна на евнуха и посегнакъм удаси. Нежно плъзна пръсти по сребърния обков и даде знак на главния музикант.
Ритъмът на барабанчетата се промени. Танцьорките се върнаха зад завесата с леки стъпки.
— Та-там, та-там-там — затананика Ариб тежкия ритъм намасмуди[4]и удари по уда.
Чувствените тонове я пренесоха в стари времена, когато певците били в съюз с магични стихии. Тялото й се съедини с издутия корпус наудаи тя запя.
Подай ми чаша и вземи ме със наслада,
че по-добра е тя от мъката човешка.
Страхлив си ти, ако преграда
за теб са виното, целувките горещи![5]
— Ахсанти, я джамила! —извика мъжки глас. — Браво, красавице!
Присъединиха се и други. Най-сетне прозвуча и гласът на Ибрахим:
— Пия за най-изкусителната жена на Изтока!
Ариб кимна на оркестъра и се направи, че не забелязва отчаяните жестове на Джухар. Повдигна внимателно завесата и се показа.
Шумът заглъхна в миг. Високо вдигнатата ръка на Ибрахим с чашата падна като отсечена. По копринената му риза избиха тъмни петна от пот. Всички мъже, от халифа до евнуха, се вторачиха в Ариб. Тя се усмихна, вдигна уда и придаде на гласа си онзи тъмен тон, който подлудяваше и млади, и стари.
Ела, любими, и не ми се дърпай ти,
гърдите ми ще те дарят със радост.
Най-силният, най-смелият от мен не се бои,
от най-голямата наслада в свойта младост.
— Казват, че Дяволът я учи на песните си — чу се почтителен шепот.
— Веднъж да имам тази жена в леглото си, и аз ще започна да се моля на Дявола — обади се друг.
Ариб усети как я връхлетя вълна от желание и се понесе заедно с нея. В момента цялото й внимание беше съсредоточено върху Ибрахим ибн ал-Махди.
Музиката се изви като вихрушка. Там-татата, там-там-там — ритъмът пулсираше във вените й и опияняваше сетивата като тръпка от страстна целувка. Ариб хвърли уда в ръцете на един роб и се приближи до халифа. Тромавата фигура на Ибрахим се изпъна като струна. Удари я миризма на силен парфюм. В гъстата брада на мъжа аленееха капчици вино. Ариб познаваше погледа му, усещаше изгарящата му сила върху кожата си. За първи път бе видяла този поглед преди години у Харун ар-Рашид. Бавно повдигна босото си стъпало и го сложи върху кръстосаните му крака.
Гостите спряха да дишат. Ибрахим не смееше да се помръдне. Ариб беше сигурна, че той знае защо тя се държи така с него. В момента това нямаше значение. Кръвта му пулсираше под стъпалото й. Стъпалото й се придвижи към чатала му и тя се усмихна едва забележимо.
После се наведе към него и той втренчи поглед в гърдите й, останал съвсем без воля. Горещият му дъх се ускори още повече. Лявата му ръка се плъзна по глезена й и продължи нагоре. Златните гривни зазвъняха. Потръпването на добре познатата змия под пръстите на крака й, оцветени с къна, издаде, че е постигнала целта си. Не беше нужно да чете мислите му, за да знае, че той си представя как я взема и триумфира върху бойното поле на страстта. Без да сваля поглед от лицето на жертвата си, тя положи пръсти върху неговите и взе чашата от ръката му. Плъзна скъпоценното стъкло по корема и между гърдите, после го вдигна към устните си.
Ибрахим дишаше с мъка. Самообладанието заплашваше да му изневери. Ариб оттегли стъпалото си и обърна глава към Джухар, който си пробиваше път между гостите. Ето че най-сетне спря до висок мъж.
Ариб отвори широко очи и погледът й срещна този на чужденеца.
Цветът мигом се отдръпна от лицето й. Виното пръсна по дрехата й и студената пресметливост падна от сърцето й като лошо закрепено було. Пръстите й конвулсивно стиснаха чашата. Кристалът се счупи, острите парченца разрязаха кожата й. Кръв бликна между пръстите й, ала тя не я усети. Докато Ибрахим я поглъщаше с похотлив поглед, тя усети как в сърцето й се надигна вълна от отдавна забравена нежност. Задъхано желание и страх поведоха борба в гърдите й и тя отново стана момиченцето в износени мъжки дрехи, а той — младият рицар от царството на франките. Всичко у него беше чуждо и я плашеше, но й се струваше безкрайно познато и мило.
Волфрам се надигна бавно и тъмносиният поглед се впери невярващо в лицето й. Погледът му бе предназначен не за прославената певица, не за курвата на халифите, а за момичето от миналото. Споменът за момичето се върна в сърцето му като едва доловима мелодия.
Книга 1