— Баща ти е от Бармакидите* — напомни й мъдро Парване, която също избягваше темата. Говореше високо, за да надвика шума в кухнята. — Това означава, че принадлежи към най-важната фамилия във владенията на халифа Харун ар-Рашид. Главата на вашия род, великият везир Джаафар*, е най-могъщата личност след владетеля. Докъдето се развяват черните знамена на халифа, дотам отдават почит и на Бармакидите. Ще е добре, ако по-често си припомняш този факт. Майка ти строго ти забранява да лудуваш и да пееш. Момиче с твоя произход е длъжно да се държи скромно и да е послушно. Я виж сестра си Латифа!
Ариб отегчено извърна поглед и проследи движенията на мишката, която се подаде изпод етажерката, грабна късче хляб и моментално изчезна. Вече познаваше тези проповеди.
— Моята котка пее по-добре от Латифа — отвърна язвително тя и отново се почувства виновна. Примъкна столчето си по-близо до етажерката, за да разбере каква подправка търси Парване. Надникна иззад рамото й и зачете надписите: шафран, индийски пипер, кардамом, сушен джинджифил, кориандър… — Теодора също прави музика — прозвуча остро звънкият й глас.
— Теодора е робиня певица. Не е редно да се сравняваш с такава като нея.
Някъде в мрака се чу свистене, последвано от писък и проточен рев на слугиня.
— Песните не са работа за почтени момичета. Певиците никога няма да си намерят добър мъж, а дойде ли страшния съд, тежко им.
Парване затегна кърпата на челото си и се обърна към Ариб:
— Да ти кажа ли какво станало с дъщерята на един почтен гражданин от Самарканд? Въпреки изричната воля на баща си тя се занимавала с пеене. Един ден от небето паднала светкавица и я убила. Нека тази случка да ти бъде предупреждение!
— И старата Фатима разправяше подобни приказки! — повиши глас Ариб, за да заглуши ревящата слугиня. Чу се строга заповед и ревът затихна. — А после се разболя. Лекарят ни посъветва да доведем свирач на уд, за да накарал телесните й сокове да потекат отново в правилната посока. Фатима отказа, защото било неприлично, и умря.
Въпреки всичко момичето изпитваше известна боязън. Ами ако историята със светкавицата все пак беше вярна?
Парване не обърна внимание на възражението й. Най-сетне бе открила подходящата подправка и добави лъжичка от сухата смес във врящата тенджера.
— Искам да помириша! — извика Ариб и отново се покатери на столчето.
Парване й подаде бурканчето и момиченцето вдъхна с наслада аромата на карамфил, кимион и канела.
— Хайде, стига толкова — отсече готвачката и върна бурканчето на мястото му. — Чака ме още много работа. Бъди послушна, иначе ще те пратя в леглото!
Ариб направи гримаса, но си замълча. Посочи малката нефритена скулптурка, полускрита в един ъгъл — фигура на дебел мъж, седнал по турски, с широко усмихнато лице, а в скута му имаше свеж карамфил.
— Кой е този?
Парване я вдигна от столчето и я сложи на пода. Наблизо изкукурига петел, но звукът заглъхна в тъп удар.
— Всички мои предци са почитали Буда — обясни колебливо готвачката. — Не е грешно, ако и аз го правя.
Ариб огледа статуйката с нарастващо любопитство.
— Няма да кажа нищо на татко. Позволяваш ли да погледна накиснатите зеленчуци? — Лицето й светна. — Ей сега ще се върна.
Парване й даде знак, че може да отиде, и посвети вниманието си на месото.
Момичето прекоси на бегом голямото помещение, заемащо почти целия приземен етаж на къщата. Провираше се гъвкаво покрай печките и робините, които чистеха зеленчуци и приготвяха изискани пълнежи. Една тъкмо пареше току-що заклания петел. Ратаят изчезна с главата му и остави кървава следа. Ариб спря на прага и погледна с лудо биещо сърце към двора. Отдалеч долиташе тиха музика. Да се осмели ли?
Насреща й се намираше забранената зала, където баща й приемаше гостите си. Вечер Ариб често седеше в харема* и се вслушваше в музиката и смеховете с горещото желание да бъде сред гостите. Робинята певица Теодора й разказваше за вечерните пиршества — за злато, сребро и коприни, за музика и песни, за изискани ястия и всякакви забавления.
Ариб се увери, че никой не й обръща внимание, и прекоси двора с бързи крачки, макар че сърцето заплашваше да изскочи от гърдите й. Слънцето вече залязваше и каменните стени зад черничевите дървета тъмнееха. Гледката на зидовете й напомни, че ако я заловеше, баща й щеше да я затвори за дълго време в харема.
Помещението се отваряше отчасти към двора. Звучащата мелодия привлече Ариб като с магия. Никой не забеляза как малкото момиче се промъкна задъхано до входа. В дясната част на залата няколко мъже седяха на нисък диван. Навсякъде се носеше аромат на мед и бадемова халва, приготвена от Парване рано тази сутрин, и Ариб преглътна. След малко различи едрата фигура на баща си, вдаден в разговор с беловлас старец — вероятно някой от философите, които канеше често, за да се нахранят до насита и да пият от виното му. Брат й Али се взираше замечтано към завесата, отделяща част от помещението вляво от входа. Там свиреха музикантите.