Мина покрай непознатия посетител, който учтиво му направи място, и влезе в помещението. Хвърли тюрбана си върху постелята, без да погледне момичето.
— Какво иска от мен Масрур? — попита остро. — Защо е наредил да ме наблюдават?
Не получи отговор. Обърна се гневно към посетителя, ала странната фигура бе изчезнала.
— Нали чу! — викна Фаик на робинята и й посочи вратата. Дебелото му тяло трепереше от гняв, лицето под бялото кепе се зачерви още повече. — Изчезвай!
Момичето пристъпи към Волфрам.
— Остави! — махна й недоволно той. — Можеш да си вървиш.
Фаик опря ръце на хълбоците.
— Не чу ли какво ти каза господарят?
— Масрур ми забрани да си ходя — отговори с усмивка робинята.
Волфрам усети силна миризма на парфюм. Непознатото момиче преспокойно започна да опипва кафтана му.
Фаик се намръщи грозно. Понечи да се нахвърли върху робинята и да я извлече навън, но Волфрам се поколеба. Робинята му бе подарък от Масрур. Ако му я прати обратно, ще се покаже неучтив и груб. Освободи се от ръцете й внимателно, но категорично.
— Нямам нужда от нищо.
Уличница и ревнив евнух в дома му — последното, от което се нуждаеше в момента. По-добре да ги раздели, преди да са се хванали за косите.
— Иди при преписвача на улица „Багдад“, Фаик, и ми донеси пергаментите, които съм поръчал.
Евнухът удостои момичето с унищожителен поглед, тя му се усмихна невинно, фаик излезе и затръшна вратата.
— Тази нощ ще спиш в леглото на Фаик. Утре ще те продам — обърна се Волфрам хладно към робинята. Посочи коридорчето към задното помещение, където Фаик спеше върху няколко сложени един върху друг килима. — Не се нуждая от услугите ти.
Мина покрай нея и се настани на столчето до вратата, за да продължи писмената работа, започната вчера. Там светлината беше най-силна. Въпреки това взе една факла и я запали, преди да се наведе над хартията. Отначало му беше трудно да пише върху такъв необичаен материал — в кралството на франките все още не познаваха хартията, ала с годините се научи да я цени. Тя не беше така трайна като пергамента, но върху нея се пишеше много по-лесно.
Робинята хвърли жакетчето си на пода и се приближи. Под прозрачната материя на ризата се очертаваше съвършено тяло. Черните къдрици падаха по раменете й — както някога при Ариб. В полумрака Волфрам беше готов да повярва, че е тя. Издаде неодобрителен звук и се отпусна върху ниското столче. Наля си студена вода от бакърената кана с чучурче и изпразни чашата на един дъх. Момичето го прегърна изотзад, но той я бутна презрително настрана. Една цепеница умееше по-добре да разиграва страст, отколкото тази платена любовница. Волфрам взе перото и започна да пише.
Нацупеното момиче седна в постелята му.
— Да не си привърженик на хорасанския порок?
Полегна по гръб и се опря на лакти. Под прозрачната риза ясно се очертаваха зърната на гърдите й. Уж неволно повдигна шалварите, за да покаже голия си глезен.
Волфрам продължи да пише, без да вдига поглед.
— Причината не те засяга. Не искам услугите ти и толкоз. Не се опитвай да ме промениш.
— Искаш да те накарам да се откажеш от хорасанския порок? — попита момичето, явно решило да го разбере погрешно. — Аз да не съм Ариб!
Хартията падна на пода, перото я последва. Върху скъпия материал пръсна мастило. Волфрам се надигна бавно.
— Ти не си…
— Говоря за кайната, която се облича в мъжки дрехи — поясни робинята. Надигна се и прибра крака под тялото си. — Да не би да ме задържа при себе си, за да чуеш клюките от двора? Тя още не е навършила шестнайсет, но се държи като разгонена кучка.
Волфрам не беше сигурен дали иска да чуе новините за кайната Ариб. През последните години тази мисъл го занимаваше често, но в крайна сметка предпочиташе да не знае.
— Кой е господарят й? — попита колебливо.
— Принц Абдуллах, нима не знаеш? — учуди се робинята и със скучаещ вид загриза оцветените си с къна нокти. — Преди това обаче смъкна кожата на брат му Абу Иса. Разправят, че се разорил да й купува скъпи дрехи, сладко вино и пилета от Каскар. Абдуллах е полудял по нея и напълно занемарява харема си. Жените му заплашват да го отведат при кадията, защото не изпълнява брачните си задължения. Още докато Ариб принадлежала на Зубайда, принц Абдуллах я поканил в дома си. На следващата сутрин ги открили в хамама, голи, напълно изтощени от…
— Затваряй си устата!
Волфрам се обърна рязко, дръпна шарения килим от стената и гневно го запрати на пода. „Това е друга жена — внушаваше си отчаяно, — няма нищо общо с момичето, което не мога да забравя, само името…“