— Продължавай — заповяда той.
— Жадна е за власт — заговори отново робинята. — Целият град си шепне, че господарят й платил за нея сто хилядидирхама.Даже най-добре обучената кайна струва най-много една десета от тази сума. Съветниците му го обявили за луд, но той им заявил, че вече е плащал десет хиляди за копринена кърпа. Съветниците му възразили, че кърпата за тюрбан е предназначена за най-благородната част на мъжа, докато робинята… нали знаете.
Волфрам стоеше и се взираше в стената.
— Най-много се оплаквал писарят на принца — продължи бързо момичето, уплашено да не би той да се разгневи отново. — Изобщо не знаел къде да запише тази чудовищна сума. Накрая записал в книгите си: сто хиляди за един бисер. Разправят, че кайната даже си приписвала благороден произход. Нито една певица досега не се е осмелявала да го направи.
Волфрам въздъхна облекчено. Ариб, която познаваше, никога не си беше приписвала благороден произход. Огледа се за перото и попита подигравателно:
— И кое е благородното семейство, родило тази славна уличница?
Момичето усети облекчението му и отвърна весело:
— Уж произхождала от род на везири. Аз обаче съм убедена, че такъв род не може да има нищо общо с подобна жена. Хората говорят, че Харун ар-Рашид обичал Джаафар ал-Бармаки като роден брат.
Кръвта се отдръпна от лицето на рицаря.
— Ал-Бармаки? — повтори глухо той.
Отново видя лицето на момичето.Казвам се Ариб. Ариб ал-Барм…„Не — помисли си той. — Невъзможно!“ Отпусна се безсилно върху столчето.
— Лъжеш! — изсъска остро.
— Господарю, аз само казвам…
— Млъкни! — изкрещя той и скочи. Столчето се преобърна и падна шумно върху каменния под.
Волфрам погледна грубата мазилка на стената, където светлината на факлата изваждаше от сянката всяка неравност. В гласа на Ариб звънеше струна, трогнала го още в първия миг. Тя събуди нещо, което беше чакало скрито дълбоко в него. Заради нея се бе отказал от всичко, даващо смисъл на живота му.
Робинята вдигна жакетчето си.
— Щом не се нуждаеш от услугите ми, ще си вървя.
Тази мисъл изглежда я радваше.
Волфрам й препречи пътя към вратата. Момичето вдигна гримираните си клепачи и се усмихна, франкът бавно спусна резето на вратата. Ала не погледна робинята в очите.
12.
На следващата сутрин Волфрам се събуди разбит.
Въздъхна и понечи отново да затвори очи, но усети до себе си движение и подскочи.
Робинята се обърна насън, черната й коса се пръсна върху възглавницата. Значи не е било кошмар? Миналата вечер беше действителност. Дишайки тежко, той прокара ръце по челото и бузите си. После отметна завивката и стана, без да удостои момичето с поглед. Отиде в банята, затвори вратата и се облегна на стената. След малко отиде бавно до масата за миене. Наплиска се обилно със студена вода, но не се почувства освежен. От месеци знаеше, че това ще се случи. Сигурно затова с готовност повярва, че Ариб е мъртва или изчезнала завинаги. Ала не биваше повече да си затваря очите пред истината. Тя го бе предала.
Трескаво уви хълбоците си с кърпа и започна да се бръсне. Избягваше да се поглежда в огледалото, сякаш се боеше от онова, което ще види. Ръката му се сключи около бръснача. Близо до дръжката острието беше затъпено, въпреки това обаче се вряза дълбоко в пръстите му. Движеше бръснача с гняв, сякаш тя стоеше пред него от плът и кръв — любовницата на принц Абдуллах.
Ръката му потрепери. По брадичката му потече кръв, закапа по керамичните плочки, пръсна върху масата за миене. Той вдигна бавно металното огледало и се вгледа в лицето насреща си. Около устата се бе изписала нова, корава линия. Бузите изглеждаха хлътнали, костите изпъкваха. Върху бледата кожа лепнеше кръв, устните бяха тънки и безцветни. Сивата светлина на утрото придаваше студен блясък на очите му.
Някой почука на вратата и Волфрам остави бръснача. Отиде до вратата, без да погледне към постелята, и отвори.
Афшинътпогледна окървавената му ръка и лицето му побледня.
— Какво се е случило? — попита уплашено. — За бога, да не си убил някого?
Волфрам не отговори. Студът във вътрешността му парализираше всяко чувство.
Хайдар ибн Кавус бързо си възвърна самообладанието.
— Облечи се и ела с мен — рече той и хвърли загрижен поглед към вътрешността на жилището. — Трябва да те представя на един човек. И побързай, не бива да го оставяме да ни чака.
Облаците продължаваха пътя си, но все още беше ветровито. Границата между светлината и сянката се очертаваше ясно, все едно разрязана с нож. На път към крепостта Волфрам забеляза, чеафшинътчесто го поглежда крадешком със загрижено изражение. Прекосиха площада, където отряд войници се упражняваха с къси мечове. Черен надзорник с люспеста ризница като драконова кожа даваше заповеди. Други седяха на сянка, пиеха и се смееха. Полуголите им тела лъщяха от пот.