Масрур посочи вълнения килим. Волфрам иафшинътсе приближиха.
— Хареса ли ти подаръкът ми?
Слуга наля чай, остави гравирания сребърен поднос върху килима и се оттегли. В чашките плуваха розови листенца.
— Не беше нужно — отвърна хладно Волфрам. Не посегна към напитката. Дори само миризмата го отвращаваше. — Аз не съм от мъжете, които позволяват на робиня да направлява волята им. При липса на желание да се явя пред теб тя не би била в състояние да промени решението ми.
— Отдавна говориш арабски и персийски като родния си език — отбеляза Масрур, без да коментира думите му, и побутна една от чашките към Волфрам. — Смятат те за умен и мълчалив. Халифът няма много хора като теб.
— Благодаря ти за доверието — отвърна сдържано рицарят.
Масрур се усмихна.
— Доверието не е моя задача, Волфрам фон Ауе — отвърна той и извади от ръкава си лист хартия.
Волфрам обърна внимание на добре поддържаните ръце, които грижливо развиха рулото. С тези ръце Масрур бе убил човека, когото беше придружавал всяка нощ — везира, след като Бармаки е предал него и господаря му.
— Имам новини от Тус — подхвана отново Масрур и приглади хртията. — Харун ар-Рашид е пристигнал в Хорасан, ала здравето му предизвиква тревога у лекарите. Старото му стомашно страдание се е влошило от несгодите по пътя и рано или късно ще го отведе в гроба. Безшумната битка за наследството му вече започна. Абдуллах, най-големият син на халифа, пътува с баща си. Брат му Мухаммад остана в Ракка. Именно той е законният наследник на престола. С подходящи съветници принцът може да стане добър владетел. Моята задача е да изпълня волята на халифа.
Масрур отпи глътка чай и се обърна къмафшина.
— Майката на Абдуллах беше само персийска робиня — обясни Хайдар. — Докато Мухаммад е син на Зубайда и семейството на халифа желае той да стане владетел на правоверните. Ако Абдуллах иска да се възкачи на трона, няма как да оправдае претенциите си, освен ако не докаже привързаността си към правата вяра. В Багдад той е чужденец, хората не го познават. Затова ще си подсигури помощта на персите ишиитите,които го обичат. Техните редици обаче са пълни с фанатици. Ще избухнат въстания. В най-лошия случай тъмните сили ще завладеят царството.
— И тук стигаме до теб. — Масрур прониза младия франк с изпитателен поглед. — Абдуллах е в Тус. Ще му е лесно да запази смъртта на баща си в тайна, докато заеме трона. Това искам да предотвратя. Мухаммад трябва да получи печата на халифа, преди брат му да заграби властта. Необходим ми е човек, когото Абдуллах не познава.
— Разбирам. — Хладът в помещението и студенината на мъжа насреща му се предадоха на Волфрам. — Ако бях на мястото на Мухаммад, щях да пратя Абдуллах в затвора още преди халифът да е изпуснал последния си дъх.
Забеляза изненадата наафшинаи изкриви устни в усмивка. Хайдар нямаше да е последният, който ще се учуди от действията на Волфрам фон Ауе.
Масрур се засмя тихо.
— Виждам, че си ми препоръчал най-подходящия мъж за тази задача, Хайдар. Каза, че е умен, но не и че е коварен като чакал.
Прибра писмото и се изправи.
— Не подценявай задачата, Волфрам. Абдуллах е верен на дълга си млад човек и не е лесно да го отклониш от целите му. Ако постигнеш успех, пътят ти напред е открит. — Тънките устни се опънаха в усмивка. — Това искаш, нали? Имаш предимството, че си чужденец, без семейство, който преследва единствено собствените си интереси. Като християнин няма да станеш истински воин, но никой не може да ти забрани да работиш забарид.
Масрур даде заповед и слугата донесе наметка на бели и черни ивици и закривен двуостър меч. Масрур се уви в наметката и се обърна отново към Волфрам:
— Знам, че се стараеш да не се набиваш на очи — рече той и посочи недокоснатата чаша. — Прави, каквото правят всички мъже: пий чай, нищо, че не ти е вкусен, купи си четири-пет робини, играй начоуган*и ходи вхамама, накратко, следвай законите на доброто общество. Не се доверявай на никого освен на мен и наафшина.Точно затова избрах теб — казват, че си неподкупен и по отношение на жените. Всяка вярност, която не е свързана със задачата ти, застрашава теб и нас.
— Аз не съм в опасност, бъди уверен — отвърна студено Волфрам. Посегна към чашата с чай и я изпразни на един дъх, без да напрви физиономия. — Кажи ми какво трябва да сторя.
Масрур отбеляза жеста му с ново проблясване на добре поддържаните зъби.