— Запознай се с тайната на пощенските гълъби и влез във връзка с нашия човек в Тус. Открий слабото място на Абдуллах и намери начин да го отдалечиш от смъртния одър на баща му. За да наложа Мухаммад на трона, ми е необходимо само едно: време! — Масрур кимна на двамата мъже и посегна към меча си. — И още нещо, Волфрам — добави той, преди да стигне до вратата, — избери си друго име. Не искам никой да знае кой си и откъде идваш.
Тази част от споразумението хареса на Волфрам. Вече нищо нямаше да напомня за младия рицар, отказал се от честта си заради една уличница. За него нямаше никакво значение кой от синовете на Харун ар-Рашид ще се възкачи на трона. Имаше само една цел ибаридбеше начинът да я постигне. Ако Ариб се надява да ощастливява новия халиф, сметката й ще излезе крива. Абдуллах ще сподели съдбата на Бармакидите и тя ще загине с него.
13.
— Те идват! Ариб, къде, по дяволите, се мотаеш пак? Евнухът Джухар се промуши през групата носачи и се опита да огледа мястото за почивка на керваните. Търговците бяха разположили бивака си край долината на Тус, само на няколкостотин стъпки от имението на Абдуллах ибн ар-Рашид. Джухар спря задъхан. Беше тичал по целия път от имението дотук. Огледа се отново, примигвайки под лъчите на залязващото слънце.
Край брега на реката, където гъстата гора от тамариски се бе отдръпнала назад, цареше оживление. Слуги разтоварваха ревящите камили и ги повеждаха на водопой. Други мъкнеха прясно напълнени мехове от козя кожа, преди животните да утъпчат земята и да размътят водата. Маскирани танцьори разопаковаха костюмите си. Търговци разстилаха килими и грижливо подреждаха върху тях кутии нефрит, чай и подправки. Сърдита камила посегна да ухапе Джухар. Евнухът се отдръпна и насочи поглед към средата на стана, където се бяха разположили търговците на коприна. Черното му лице засия в усмивка.
Мъжете вече бяха свалили скъпоценния си товар. Сега дъвчеха опиум и пиеха айран с джоджен. Течността се стичаше между устните по обрулените от пустинните ветрове лица. Един след друг се отпускаха със стъклени очи и намираха забрава от несгодите на пътуването. Млад търговец бе развързал кожите, с които беше увита стоката му. Върху килима бяха разпрострени платове с цветни орнаменти: яркочервени, смарагдовозелени, златни и сини като лапислазули. Забрадена жена с наметало стоеше наведена над тях. „Аллах е милостив“, помисли си евнухът — този път Ариб не беше с нов любовник.
— Изпрати десет лакти от това в имението — нареди кайната на търговеца и посочи блестяща зелена материя. Забеляза Джухар, махна му и забърза насреща му. — Брокатът от Балх е най-добрият — кимна му тя. — Ще заповядам да ми ушият кафтан, подходящи пантофки и торбичка.
— Никога ли няма да се отървеш от улицата? Как само изглеждаш! — укори я евнухът, докато двамата тичаха към имението на принца нагоре по течението на реката. Отъпканата пътека минаваше между диви тамариски и над главите им се свеждаха бели цветове. Ариб носеше на главата си избеляла кърпа, а наметалото й беше сиво и вехто.
Кайната се засмя и тъмните й очи засвяткаха. Вървешком свали кърпата и наметалото и разкри черни къдрици, украсени с панделка през челото, цялата обшита със скъпоценни камъни. Дрехите й също бяха скъпи и елегантни.
— Не бъди толкова строг — усмихна се тя и му подаде пакетче. — Купила съм ти корени от резене от Китай, ще си излекуваш запека.
Абдуллах я бе довел в областта Фирдаус преди почти две години. Оттогава нито ден не бе копняла да се върне в Ракка. Далеч от двореца в Тус се чувстваше на сигурно място, особено откакто болестта на Харун ар-Рашид се бе влошила. Имотът на принца се намираше в подножието на високата планина, която отделяше долината от прашното планинско плато Нишапур. Каменните къщурки на селяните се гушеха по голите склонове. Ариб помнеше тази гледка от детството си и се чувстваше като у дома.
Влязоха в розовата градина. Покривката със зелени орнаменти от Исфахан вече бе опъната, беше издигнат и балдахинът, за да ги пази от слънцето. Слуги тичаха усърдно насам-натам. Готвачите чакаха месото, което Абдуллах и гостите му щяха да донесат от лова.
Ариб захвърли кърпата и наметалото и затъкна в косата си бяла роза. Джухар се засмя тихо.
— Бързо се научи как да превръщаш мъжете в роби. Надзорниците на пазарите от Рей до Тус ти правят скъпи подаръци, а през това време халифът чака да си получи данъците. Да не говорим, че си оставаш кралицата в сърцето на принца.
— Вярно е, макар че кралиците обикновено имат свита от десетки дами — отвърна остро Ариб. — Истина ли е, че Абдуллах е поръчал да доведат първата му съпруга от Багдад?