Белите зъби на Джухар блеснаха.
— Ревността на жените наистина може да превърне живота на мъжа в ад.
— Който се пържи в ада, със сигурност се е натоварил с грехове на земята — отговори равнодушно Ариб.
Ездачите влязоха в галоп в розовата градина и вдигнаха облаци прах. На къси въжета тичаха египетски гепарди, върху кожената ръкавица на соколаря стоеше забулен сокол. От седлата висяха кожени торби с птици.
Ариб пресрещна коня на Абдуллах. Късата брада, която принцът носеше от известно време, беше прашна, по зелените му дрехи също бе полепнал прах. Тук, на изток, Абдуллах предпочиташе цвета на Пророка пред черните дворцови дрехи. Според Ариб цветът не му отиваше. Знаеше обаче, че ако иска да наследи трона на баща си, Абдуллах трябва да показва набожността си. Принцът скочи от коня и падна в краката й.
Тя го блъсна шеговито.
— Убихте ли нещо, или ще ме оставите гладна? — извика към ловната дружина.
Мъжете избухнаха в смях.
— Трябва да призная, че аз не убих нищо — отвърна Абдуллах и целуна ръката й. — Виновни са прекрасните ти очи, любима. Срещнах газела, невероятно грациозно животно. Гепардът вече я бе хвърлил на земята и бях на път да я убия. Тогава газелата ме погледна и съм готов да се закълна, че очите й бяха като твоите.
— Никога няма да се наситя на любовни клетви — подразни го Ариб. — Нима вярваш, че ще те оставя да се изплъзнеш така лесно?
— Не, разбира се — отвърна сухо Абдуллах. — Остави ме да довърша. Исках да пощадя газелата, кълна се! После обаче си припомних превъзходното ти ястие от газела в аспик и…
Направи жест към слугата, който с поклон показа на Ариб мъртвата газела.
— Махни това, за бога! — извика Ариб и мъжете отново се засмяха.
Абдуллах посочи лодката, която се полюляваше край брега.
— Ела с мен! Днес ще сготвят евнусите. Ние ще се поразходим с лодката.
В средата на реката, скрити от палми, двамата се намираха далеч от любопитни погледи. Ариб седеше в задната част на лодката с ръка във водата. Бе разкопчала кафтана и ризата почти изцяло и принцът виждаше голия корем и тесните копринени шалвари на цветчета.Удътлежеше до нея. Докато тананикаше нова песен в подходящ ритъм, тя изчаквателно наблюдаваше своя господар изпод полуспуснатите си клепачи.
Усети движение, лодката се разклати. Абдуллах отиде при нея и сложи ръка върху устата й.
— Замълчи, иначе ще си изгубя ума — помоли шепнешком.
Ариб продължи да пее и придаде на гласа си дълбоко, плъзгащо звучене.
Мъжът задиша ускорено. Пръстите му си играеха с къдриците, падащи под лентата на челото. Наведе се и започна да я целува. Внимателно мушна коляно между краката й и се приближи. Ариб го задържа.
— Ще ми дадеш ли главата наафшина,като станеш халиф?
Абдуллах изпъшка.
— Ариб, нека после да…
Тя се отдалечи още.
— Готов съм да направя всичко, за да те държа отново в прегръдките си — произнесе дрезгаво той.
Ариб се усмихна. Понечи да плъзне ръка надолу, но той я задържа върху гърдите си.
— Защо не ми вярваш?
Ариб избягна погледа му и се загледа в танцуващите светли петна върху водната повърхност.
— Ще сложа света в краката ти — прозвуча заклинателно гласът му. Устните му се плъзнаха по лицето и косата й. — Редно е да властва най-добрият мъж, не онзи, комуто династията е дала предимство. Един ден ще вляза в Багдад като халиф. Град на несравним разкош, Ариб! Град, който ще те обожава.
Изпълненото с доверие мълчание с Волфрам бе означавало за нея повече от хиляди градове, които я обожават. Нещо стегна гърлото на Ариб и премина през тялото й като убождане. Имаше само един начин да го прогони. Затвори очи и се отдаде на ласките на Абдуллах. Розата безшумно падна от косата й.
По-късно, докато се връщаха към имението, Ариб носешеудана рамо, а вятърът се плъзгаше през влажната й коса. Още отдалеч чуха песните на Исхак. Върху опънатата на земята покривка бяха наредени изискани ястия: месо от газела, пилешки крилца, мариновани в мед, зеленчуци в оцет и всякакви ядки. Евнуси тичаха от гост към гост, за да доливат чашите с изстудена розова вода. Най-сетне домакинът и неговата кайна се разположиха под балдахина — знак за слугите да донесат тежките кани с вино. Без да чака церемониална покана, Ариб се настани на килима до Абдуллах. Ужасените погледи, които си размениха някои от гостите, я развеселиха още повече.
— Подслади ни вечерта, Ариб! — извика Ахмед, легнал в скута на руса робиня, която масажираше раменете му. — Жалко е, че не можеш да ощастливиш всички ни като принца!
Ако бе възнамерявал да я накара да се изчерви, мъжът остана излъган.