— Бих могла — отвърна дръзко Ариб, — само че вие не можете да си го позволите. Задоволете се с моята музика — това е повече, отколкото заслужавате!
Мъжете избухнаха в смях. Само за Абу Иса, втория й любовник, забележката не беше забавна. Всъщност Ариб вече не се нуждаеше от него, но той беше нежен, а и кайна, която разчита само на един мъж, не си разбира от занаята.
— Жените не са годни нито за едното, нито за другото — провъзгласи мъжки глас.
„Абу Нуас*, кой друг“ — помисли си Ариб. Някога бе разгорещявал духовете със стихове за виното и плътските наслади. Днес, вече към шейсетте, темпераментът му бе угаснал, а някогашните разкошни къдрици бяха грижливо боядисани. Красиво като картинка момче с гримирани очи и черни къдрици му наля вино. Ариб забеляза как старикът го опипа скритом. Явно хорските приказки за наклонностите му бяха истина.
— Който предпочита момчетата, няма да се развълнува и от най-красивата жена — подразни го тя. — Както казва персийската поговорка: магаре, дето никога не е вкусило овес, винаги ще предпочита сухо сено.
Възнагради я нов залп от смях. Абу Нуас вирна мършавата си шия и острият му нос се изви като човка на лешояд.
— Знам дузина песни, които доказват, че тази любов е за предпочитане пред любовта към жените.
Ариб остави недояденото крилце и потопи ръце в купичката с вода. Докато една робиня подсушавате пръстите й, тя подкани предизвикателно:
— Да ги чуем!
Момичетата се закискаха, мъжете се побутваха с лакти.
— Каква вечер, Абдуллах ибн ар-Рашид! — провикна се дебелиятимам,който весело опразваше чаша след чаша. — Наистина умеете да забавлявате гостите си! Двамата най-известни певци в Тус в спор за любовта!
Абдуллах се надигна.
— Според мен Ариб ще победи.
Исхак последва примера му и седна в краката му. Всички погледи се устремиха към ярката фигура. Както винаги, певецът беше облечен с много фантазия: днес носеше зелен кафтан, жълт ешарп и подходящи обувки.
— Аз залагам на Абу Нуас — възрази Ахмед.
Пируващите бързо се разделиха на две: отляво за Ариб, отдясно за Абу Нуас. Двете страни си разменяха шеги и предизвикателства:
— Тя ще го съблече до голо, като всички певици!
— Той ще й покаже как се пишат стихове! Нито една жена не е посмяла да излезе срещу него!
— В името на Аллах, приятели, тя представлява толкова красива гледка! Как ще ръкопляскате на стареца?
Към глъчката се присъедини и паун, сякаш животното също искаше да провъзгласи фаворита си.
Абу Иса пиеше чаша след чаша и виното капеше върху брадичката му на поет. Очевидно имаше някакви други намерения, защото Абдуллах пиеше умерено, а според обичая подобен пир завършваше едва след като домакинът се напие. Абу Нуас се настани на една каменна пейка, откъдето всички го виждаха добре. Розови клони се свеждаха грациозно над главата му. Гостите образуваха полукръг пред пейката. Ариб седна до стареца. Тръпнещ от вълнение, той сложи крак върху крак, вдигнаудаи поде една от старите си песни:
Наслада ли е — без нея не минава нито ден,
от Бога забраненото — то радост е за мен.
Мъжете, взели неговата страна, се разсмяха и заръкопляскаха.
— Браво!
С триумфално изражение Абу Нуас подадеудана Ариб. Тя му отговори със същата мелодия:
Ала преди да паднеш в прегръдката момчешка,
да се напиеш трябва ти лудешки!
Привържениците й се разсмяха шумно.
— Велика си! — похвали я Джухар.
Абу Иса изфуча разярено. Младежът вече бе погълнал солидно количество вино. Явно беше казал на евнуха нещо неособено ласкателно, защото Джухар му отговори доста грубо. Тогава Абу Иса хвърли чашата си и кресна:
— Ти си евнух! Не разбираш нищо от тези работи!
Възмутен, че го прекъсват, старият бард отпусна уда. Абу Иса се запъти с несигурни крачки към Ариб. Вонеше на алкохол, а лекетата по дрехата му издаваха, че ръката не е намирала сигурно пътя към устата. Ариб се размърда неспокойно. Само това липсваше, някой ревнив любовник да й направи сцена.
— Ти опияни сетивата ми в нощта на съединението! — оповести театрално Абу Иса и продължи да мънка: — Нищо и никога не ме е изпълвало с такова удовлетворение…
— Затваряй си устата! — изсъска Ариб. Още утре клюкарите в двора щяха да разнесат подробностите от любовните й игри.
— Човек не може да служи на две божества — продължи да декламира младежът, пренебрегвайки думите й. — Два меча не влизат в една ножница. Как може да имаш двама любовници?
— Ти си имаш четири съпруги — отвърна сухо Ариб. — Не съм виновна за изневерите си, аз съм кайна.