— Благодаря ти за новината. Без печата Абдуллах е безсилен и аз ще се възкача на трона. Вече всичко е подготвено за празненствата. Надявам се печатът отдавна да е на път към Багдад.
— Печатът е у мен.
Волфрам извади от кафтана си тежкия златен диск.
Мухаммад скочи. Бързото движение бе лишено от обичайната му елегантност.
— Очаквах да го донесе евнух. Как така са ти поверили най-голямата скъпоценност на нашия халифат?
Волфрам се усмихна невъзмутимо.
— Никой не е така предан на халифа като мъж без родина. С изключение на някои телесни особености аз не се различавам чак толкова от евнусите.
Мухаммад се засмя високо. Погледът му се плъзна одобрително по мускулестата снага на рицаря.
— Ще ти дам привилегиите на сътрапезник, Диб ар-Ракки — обеща благосклонно принцът. — Нашият двор се нуждае от забавни сътрапезници като теб. Що се отнася до ранга ти вбарид,и там ще те възнаградя подобаващо. — Махна му да се приближи. — Имаш ли да ми кажеш още нещо?
Волфрам благодарно пристъпи в сянката и хвърли поглед към двете момчета.
— Предназначено е само за твоите уши, принце.
Мухаммад изкриви красиво очертаната си уста в изражение на дълбока досада и небрежно се отпусна на дивана.
— Е, добре, да свършим и тази работа. Боя се, че става дума за брат ми.
Вместо да отпрати момчетата, той им заповяда да останат и те се сгушиха до него.
— Брат ти ще продължи да ти оспорва трона — подхвана Волфрам. — Ще се възползва от факта, че Харун ар-Рашид го определи за твой престолонаследник. Вече е господар на източните провинции, но няма да се задоволи с тях. Ако стане халиф, във владенията ти ще избухнат въстания. Затова е добре да го лишиш от власт. Узнах, че наскоро ти се е родил син. Определи го за престолонаследник. Моментът е благоприятен, защото брат ти е твърде зает със своята… любимка.
Волфрам буквално изплю последната дума.
Мухаммад внимателно отстрани единия евнух от скута си. Момчето стана и посегна към черната кана, за да напълни отново чашата на господаря си.
— Строгият Абдуллах — закиска се Мухаммад. — Образецът на добродетел и усърдие! Сега спи в обятията на една кайна, докато аз печеля империята! Това никак няма да се хареса на жените му, особено на Ум Иса[13]: докато тя скучае тук, той води бурен живот в Тус. — Изсмя се гръмко. — И то с момичето, което ми показа колко приятно е да създадеш син. Каква великолепна шега!
— И по тази причина исках да говоря с теб. — Волфрам с мъка успя да запази равнодушното си изражение. — Първата съпруга на Абдуллах все още е тук, в Багдад. Засега успяваме да й попречим да замине за Тус. Полезно е да не напуска столицата, а да остане като залог срещу съпруга си.
Мухаммад се замисли.
— Умна идея. В действителност той изобщо не се интересува от нея. Няма обаче да й причини позора да я изостави.
Престолонаследникът протегна ръка за нова чаша.
— И още нещо — рече тихо Волфрам и пристъпи по-близо. — Би трябвало да заповядаш на Абдуллах да се върне в Багдад. Единствен той има сили да оспорва господството ти. Хвърли го в най-сигурния затвор, с който разполагаш.
Мухаммад го гледаше втренчено с момичешките си бадемови очи.
— Ти си истински дявол, Диб ар-Ракки! Масрур не е преувеличил, като възхвали способностите ти.
И изпи чашата на един дъх.
Волфрам се наведе към него и в заплашителните му очи падна лъч светлина. Принцът неволно се отдръпна.
— Бариде на твоя страна, принце — заключи Волфрам. — Всяко писмо от или до твоя брат минава през нашите ръце. Той не може да направи нищо без наше знание. Докато съществува пощенска връзка с Тус, Абдуллах е в ръцете ни. Той и любимката му.
Втора част
Ала Абдуллах осуети тези планове и прекъсна пощенската връзка с Тус. Между привържениците на двамата синове на халифа започна ожесточена гражданска война. Докато Мухаммад ал-Амин прекарваше времето си в ухаещите градини на двореца, военачалниците на брат му потеглиха на запад. След кървава обсада Багдад падна и Мухаммад, наследникът на Харун ар-Рашид, изгуби живота си от меча на палача.
Абдуллах изпълни обещанието, което бе дал на Ариб: отведе я със себе си в Багдад. Афшинът обаче се изплъзна от отмъщението й. Заслужилият войник беше твърде важен за новия владетел. Както бе предсказал Масрур, по всички граници на царството избухваха кървави въстания. Абдуллах бе възпрял противниците си, но те не бяха унищожени.
В лето Господне 817, докато халифът пребиваваше в далечен Хорасан, враговете му отново се вдигнаха на бунт. Привържениците на Мухаммад така и не простиха извършения държавен преврат. В отсъствието на владетеля измислиха как да го свалят от трона. Волфрам, изгубил благодетеля си, също се присъедини към противниците на Абдуллах. Недоволните от халифа възложиха надеждите си на Ибрахим, чичото на Абдуллах. Намерението им беше да го направят новия господар на Багдад.