Междувременно Ариб навърши двайсет и четири години и се намираше на върха на славата си. Името й се носеше от далечния Хорасан до Магреба. Само един мъж не попадна под властта й: Волфрам фон Ауе, наричан Диб ар-Ракки.
Мерв, провинция Хорасан, резиденцията на халиф Абдуллах ал-Мамун, в лето Тосподне 817
1.
— Подарете милостиня! — умоляваше сакатата старица в края на пътя.
Както винаги, тя седеше на широката улица между Балх и крепостта. Оттам минаваха богати търговци, но и робините от двореца, когато отиваха на покупки в града. Задалата се черноока млада жена, загърната в дреха с широки ръкави, носеше торбичка. И днес бе придружена от грамадния си евнух. Просякинята затрака с патериците.
— Млада си, красива си, хубавице! Имай милост и помни, че ако Аллах поиска, щастието и славата може да си отидат!
Ариб хвърли нещо на просякинята и разкривените пръсти сръчно уловиха дара й.
— Аллах да те благослови! — извика старицата и целуна монетата. — Дано те предпази от нещастие и да запази благоволението на любимия ти!
Тананикайки, Ариб продължи към двореца. Джухар носеше пакета, който бяха взели от шивача: отворено горнище за кайна от черна коприна, украсена със златни цветя, и подходяща прозрачна пола. Представяше си как ще се възхити Абдуллах, като я види. Размина се с отряд войници, отправили се към града; кръглите им шлемове, удължени на тила с метална плетеница, блеснаха под слънцето. След войниците тичаха улични хлапета, махаха и викаха. Ариб мина по дървения мост над рова. Силен порив на вятъра развя разпуснатата й коса, зачерви бузите й и я накара да се загърне по-плътно в подплатената дреха. Обичаше студените, ясни есенни дни по ветровитите високи плата и в пустините на Хорасан, когато далечните планини се покриваха със сняг и в долините проникваше зимен хлад. В двореца свиреше музика и тя затананика мелодията. Прекоси покрития проход към строгата сграда и спря изненадано.
През малкото часове, докато беше навън, армия от слуги бе превърнала двора в празнична зала. По стените висяха блестящи червени платна, украсени с животински мотиви. Горяха ароматни факли, дърветата бяха украсени с цветя. В иззидания басейн плуваха корабчета с пъстри светлинки, наоколо се тълпяха празнично облечени хора. Музиканти седяха в сянката под палмите и бързият ритъм на изпълнението им огласяше околността.
Зад дървената решетка на първия етаж в се отвори прозорец. Появиха се двама евнуси. Множеството в двора ги поздрави с ликуващи викове. Евнусите се наведоха над парапета и с две ръце започнаха да хвърлят позлатени топчета, монети и ухаещи розови листенца. Топчетата се пръскаха върху мрамора и излъчваха аромат на мускус. Гостите се заблъскаха да съберат монетите. Дебелиятимамсе заклатушка блажено към пейката с чаша вино в ръце. Ризата му миришеше на мускус.
Ариб следеше бъркотията с учудване. Джухар вдигна рамене и изчезна с пакета в харема. Една от робините на Абдуллах мина задъхано край тях с шепа монети и Ариб я спря.
— Да не би нашите войски най-сетне да са разбили въстаниците на Бабак?
Мариам поклати глава и посочи портата към крилото на харема.
— Халифът си взе нова съпруга.
Ариб загуби дар слово. Не знаеше нищо по въпроса.
— Ако се беше погрижила да му родиш син, днес можеше да празнуваш собствената си сватба — укори я по-възрастната от нея робиня.
Все още беше красива, ала лицето й вече губеше мекотата на младостта. Ясно доловимият триумф в гласа й напомни на Ариб, че някога и Мариам е била любимка на младия халиф. Самата тя никога не си беше задавала въпроса какво ще стане с нея, ако някога загуби благоволението на Абдуллах.
— Е, всички мъже се женят — отвърна Ариб с привидно равнодушие. — За да подпечатат сключен съюз или да се помирят с неприятел. Странно е само, че той никога не го е споменавал — продължи замислено.
Мариам се засмя.
— На негово място и аз щях да си мълча. Особено пред теб, скъпа.
— Дано повелителят на правоверните да създаде син! — провикна се мъж, успял да събере няколко монети. — И дано невестата се окаже недокосната! — Понеже не знаеше дали е робиня, или не, едва ли бе известно и дали е още девица, или не!