Буйни смехове възнаградиха думите му.
— Името й е Суккар — продължи злобно Мариам. — Тя е кайна, така че бракът им не може да се определи като политически. Ако беше дошла малко по-рано, щеше да я видиш. С червеното було, накичена със скъпоценности и гримирана като индийска храмова танцьорка, изглеждаше възхитително.
Неколцина млади мъже минаха наблизо и един подхвърли на Ариб неособено прилична забележка. Тя не му обърна внимание, не реагира и на проклятието му.
Без да я попитат, Мариам продължи да разказва дворцовите клюки:
— Халифът отдавна искал да купи Суккар. Момичето обаче не знаело робиня ли е, или свободна. Затова пратил пощенски гълъб в Багдад до господарката й. Ако е робиня, може да спи с нея и без да са женени. Ала гълъбът донесъл вестта, че Суккар е свободна, и халифът веднага изпратил закадията.Направо горял от нетърпение да уредят по-бързо всички формалности.
Мариам кимна към група робини, които си шепнеха оживено. Една посочи към харема. Другите се засмяха така силно, че дебелият пласт пудра по лицата им се напука. Очевидно обсъждаха какво се случва там в момента.
Ариб трябваше да признае, че в последно време Абдуллах я посещаваше доста по-рядко. Тя пишете нови песни за него и усъвършенстваше любовното си изкуство, за да изпълнява по-добре желанията му. Все по-често обаче се случваше победоносните му военачалници да му изпращат заедно с плячката девствени дъщери на победени бунтовници. Почти всеки месец в залата на простите робини се нанасяше по някоя нова туркиня, черкезка или кюрдка. Случваше се халифът да повика някоя от тях в покоите си. Една вечер Ариб отиде при него, но тъкмо когато щеше да влезе, чу отвътре недвусмислени звуци от страстно съединяване.
— Дал на момичето десет хилядидирхамакато сватбен дар — продължаваше безжалостно Мариам. — Тя е най-много на седемнайсет и е красива като пълна луна: черна коса и тъмни очи, гърди като нарове, коремът й блести, а слабините…
— Добре, добре! — прекъсна я Ариб.
Смеховете и разговорите изведнъж утихнаха и всички вдигнаха глави към галерията. Там се бе появил черен евнух — Ханат, надзорникът на харема. Множеството замлъкна в очакване. По грубото лице на Ханат изгря широка усмивка. Разгъна чаршафа в ръцете си и всички ясно видяха кървавото петно.
Ариб потиснато отвърна поглед.
— Той й взе девствеността! Аллах е велик! Халифът счупи печата й! — развикаха се хората един през друг.
Слуги разпростряха по пода дълга покривка. Мъже затанцуваха. Младежи обкръжиха Ариб, един игриво сложи ръка на кръста й. Тя хвърли предизвикателен поглед към Мариам, прегърна младежа, засмя се и го остави да я отведе.
Скрита в една ниша на стената зад ухаещи дървета, тя позволи на красивия млад мъж да налее вино в устата й. Наслади се на ласките му, защото изведнъж се бе почувствала сама и изоставена сред веселата суматоха. Той стана по-смел и пъхна в устата й бадем. Ариб сключи устни около пръстите му. Пожела си той да я прегърне и да я държи здраво. Вместо това той засмука устните й. Позволи му няколко целувки, ала не успя да забрави тревогата си. Поиска да се освободи, но той хвана ръката й и я дръпна обратно в нишата. Ариб извика изненадано.
— Я не се превземай! — пошепна младежът.
Ариб понечи да го отблъсне, ала той улови китките й и ги притисна към стената от двете страни на главата й.
— Нима искаш да уязвиш честта ми?
— Пусни ме! — извика тя.
Китките я боляха, златната гривна се вряза в кожата й, ала той само се ухили. Ариб ловко вдигна коляно.
Младежът нададе задавен вик. Хватката му се разхлаби и той политна назад.
Тя опрани дрехите си и разтърка китки.
— Ще бъде много жалко, ако се окаже, че съм наранила мъжествеността ти много по-силно от честта ти — отбеляза подигравателно, докато младият мъж се превиваше от болки, и добави презрително: — Не посягай към Ариб, докато не станеш халиф!
Един евнух вървеше между гостите и се оглеждаше. Като я видя, отиде право при нея.
— Точно теб търсех! — Посочи приемната от тясната страна на двора и обясни: — Халифът желае да отидеш при него.
Ариб вървеше след евнуха през навалицата и гневът й срещу Абдуллах все повече се засилваше. Влезе в тройната зала направо бясна. Скъпо ще му струва, докато постигне помирение!
Завесата не беше спусната и разкриваше високия, обкован със скъпоценни камъни трон. Абдуллах стоеше наблизо под балдахин от зелена коприна. Вероятно бе влязъл през малката стълба, която идваше направо от харема.
Халифът я пресрещна видимо облекчен.
— Благодаря ти, че дойде.
Тя бе готова да му отговори хапливо, че очевидно му е станало скучно с младата му съпруга, но като погледна в тъмните му очи, замълча.