Абдуллах отпрати евнуха. Ариб усети свежата миризма на розова вода от все още влажната му коса. Отскоро той изпълняваше точно религиозните предписания и се къпеше, след като беше спал с жена. Спря изчаквателно. Гневът й не се бе уталожил, но нещо у него я смути. Абдуллах размишляваше напрегнато върху следващия си ход в шахматна партия.
— Ти си най-умната жена, която някога съм срещал — започна той.
— Когато мъжът хвали ума на жената, иска или да я използва, или да се отърве от нея — отвърна сдържано Ариб.
— Имам нужда от помощта ти, Ариб.
Брадата скриваше устните му, но той видимо се чувстваше неловко. Направи няколко крачки из помещението, пръстите му нервно се плъзгаха по копринения ревер на кафтана. Каквото и да искаше от нея, то явно му причиняваше затруднения. Подаде й писмо.
— Това пристигна днес от моя съгледвач в Багдад.
Кимна й подканващо. Ариб разгъна писмото и зачете:
Поздравявам моя господар, законния халиф, повелителя на правоверните, Абдуллах ал-Мамун.
Дано Аллах дарува успех на владичеството ти! Ала щастието прилича на непостоянна любовница: веднъж следва мъжа, друг път незаслужено го изоставя. Не бива да премълчавам пред теб, че в Багдад зрее бунт.
Наистина, благородно е решението ти да сложиш край на вечния спор между враждуващите сунити и шиити. Благородно е и да се отнасяш еднакво с всички свои поданици, вместо да предпочиташ арабите пред персите. От тези твои решения говори истината, както някога от решенията на Соломон. Ала не бива да крия, че има и хора, които не желаят да се поучат и не се поддават на убеждаване.
Избрал си за престолонаследник някой си Али ар-Рида. Шиитшпе са извънредно доволни от избора ти, защото го почиmam като свой имам и духовен водач — мъж с обаянието на най-свещения произход. Ала сред сунитите, особено в семейството на баща ти, се породи недоволство. Твърдят, че искаш да свалиш династията от власт, за да подсигуриш своето собствено незаконно владичество. Прости за израза, но така говорят в Багдад. Затова открито се заклеват във вярност към твоя чичо Ибрахим. Отскоро го почитат като халиф на Багдад. Намери начин да свалиш Ибрахим от власт, иначе ще си изгубиш трона.
В смирение и страхопочитание, твой слуга Тарик
Ариб вдигна глава.
— Това означава бунт, и то в собственото ти семейство! Наложително е незабавно да се върнеш в Багдад и да останеш там. Кой знае още колко халифи ще извади на бял свят скъпото ти семейство!
— Не биваше да провъзгласявам Али за престолонаследник — отвърна съкрушено Абдуллах. — Направих грешка. Да видим как ще се отърва от него. Но не затова те помолих да дойдеш. — Поколеба се, сякаш не смееше да зададе въпроса: — Познаваш ли Ибрахим, така наречения халиф?
Ариб му върна писмото и той го пое, без да я докосва.
— Неособено добре — отвърна тя с известна неловкост. — Виждала съм го на угощения. По-млад брат на баща ти. — Тя все още не бе в състояние да произнесе името на Харун ар-Рашид. — Исхак твърди, че правел музика само за да се добере до певиците, които иначе никога нямало да му обърнат внимание, но в действителност спорът между двамата е кой е по-добрият музикант. Исхак отдава предпочитание на класическата арабска традиция, а Ибрахим — на новата персийска: с много чувство, но без особени гласови умения. Не е красавец, затова го наричат Дракона. Защо питаш?
Абдуллах не отговори веднага.
— Ако Ибрахим остане халиф, ще избухне гражданска война. За арабите аз съм чужденец. Те не питат дали на трона е най-добрият мъж, интересува ги само произходът му. Очевидно даже средбаридима хора, които предпочитат да видят на трона не мен, а него. — Поколеба се, но продължи: — Няма друг човек, на когото вярвам, както на теб. Само ти можеш да изпълниш това поръчение… за да предотвратя войната срещу Ибрахим.
Улови ръцете й и мимо волята си Ариб се наслади на докосването.
— Какво трябва да направя?
Абдуллах отмести поглед. След кратко мълчание каза:
— Замини за Багдад и излез пред него. Прелъсти го с изкуството и красотата си и го дай в ръцете на моите хора. В спалнята на певица той няма да заподозре нищо лошо.
Ариб го погледна безмълвно. За миг цялата се вцепени — от получената дълбока рана дори не я заболя веднага. Мълчанието стана непоносимо.
— Прости ми — рече тихо той.
— Прости ми! — повтори гневно Ариб. — Това ли е всичко? Нима ме отведе на изток, за да ме дадеш на първия развратник, който се изпречи на пътя ми? Това ли ми обеща?