Абдуллах докосна ръката й, но гя го блъсна.
— Никога не си имал намерение да сдържиш обещанието си, нали? — попита тя с глас, преливащ от презрение. — Никога няма да накажешафшиназа онова, което ми причини. А аз ти вярвах! — изкрещя, изпълнена от безпомощен гняв. — Чаках. Първо заради войната срещу брат ти, после срещу проклетия Бабак. А ти ми даваше обещания само за да изпълнявам желанията ти!
Ариб имаше чувството, че я души невидима ръка. Да, тя имаше власт, ала тази власт траеше само колкото магията на първата любов. Исхак бе премълчал тази истина. Сега Ариб осъзна, че в нейно лице Абдуллах винаги е виждал само продажната робиня, никога певицата, никога жената.
— Не биваше да ти вярвам! — рече горчиво тя. — Нито на теб, нито на когото и да било другиго в целия свят!
— Моля те, Ариб! Не бих могъл да натоваря с подобно поръчение никоя друга жена. Само ти ще съумееш да възпламениш сърцето на Ибрахим.
Ариб замахна и го удари в лицето.
Абдуллах остана неподвижен. Кожата му стана тъмночервена, вените на шията му се издуха. Можеше да я обезглави за тази плесница, но в момента й беше все едно.
— Разбирам чувствата ти — изрече беззвучно той, — но властта ми е заложена на карта. Ако не действам, ще прекарам остатъка от живота си в затвора. И ти с мен.
От миризмата на розова вода й призля.
— О, не, повелителю мой, аз няма да съм с теб — възрази тя. — Аз ще направя онова, което прави наложницата, за да се хареса на новия владетел. А ти вече каза, че ги умея тези неща.
Очакваше отговор, но той замълча. Ариб плю в краката му и допълни:
— Дори да замина за Багдад, защо си толкова сигурен, че ще изпълня поръчението ти?
2.
Годината се изнизваше неумолимо. Непоносимата лятна жега в Багдад не отслабваше. Мюезинът от близката джамия свика правоверните за вечерна молитва. От минаретата на града бързо го последваха още жални гласове. Военният квартал „Харбия“ скоро се изпълни с монотонни призиви.
„Не е обичайно за Волфрам да ме вика в този час в кръчма — помисли си обезпокоенафшинът, — и то на западния бряг, насред съмнителния шиитски квартал „Карх“.“ Запъти се с бързи крачки към речното пристанище.
Борбата между Абдуллах и Ибрахим се водеше от месеци. Ала докато търговията вървеше, никой в Багдад не го беше грижа кой заслужава да седи на трона: който твърдеше, че е най-добрият, или онзи с по-чист произход. Хората си вършеха работата, без да се притесняват от споровете между могъщите.
На известно разстояние от него Горният мост се издигаше над лабиринта от улички. Хайдар стигна до Тигър и слезе по стъл-бичката до първата колона, за да потърси лодка. Ала под могъщата дъга на моста, където обикновено чакаха ладии и кръгли тръстикови лодки, а лодкарите се надвикваха в поканите към клиентите, днес се блъскаше голяма тълпа. Стотици крака тъпчеха калната земя.
— Какво става тук? — обърна сеафшинъткъм млад мъж, протегнал шия към реката.
По водата плаваха безброй лодки. Всеки, успял да наеме плавателен съд, се носеше към средата на реката, за да вижда по-добре.
— Нима не знаеш? — отзова се недоверчиво момъкът. — Ариб се връща в Багдад! В името на светия архангел Джибрил, всеки мъж между Магреба и Хорасан е готов да предаде собствения си баща заради нея!
Изненадан,афшинътхвърли поглед нагоре по реката.
— Не съгрешавай, сине! — изръмжа мрачно белобрад старец до него. — Престани да мислиш за това похотливо женище и благодари на Аллаха, че баща ти е довел в дома си почтена жена! Да, лесно е да имаш кайна, но истинско удовлетворение ти дава само добродетелната съпруга. Прав ли съм? — попита той, обърнат къмафшина.
Външно никой не би сметнал двамата за баща и син. Докато бащата носеше арабска племенна носия и в колана му беше затъкната гравирана сребърна кама, младежът бе облечен в шалвари и тесен персийски жакет с копчета.
— Изцяло споделям мнението ти — отвърна Хайдар.
Чувстваше се неловко. Затова ли го бе повикал Волфрам? Думите на младежа недвусмислено доказваха, че Ариб е по-могъща отвсякога.
Младият мъж се направи, че не е чул думите на баща си, и отново протегна шия към реката. Срещу течението плаваше обкована със злато барка и бавно приближаваше към тях. Ритмичните песни на гребците отекваха над реката, платното се очертаваше ясно на фона на тъмната вода.
— Ариб! — викаха мъжете. — Да живее най-прелъстителната кайна на Изтока!
Улични хлапета и граждани, млади мъже и забулени в черно женици — всички крещяха и махаха възбудено. Всеки се опитваше да зърне поне за миг прочутата певица. Магарето на един носач се зарази от всеобщото вълнение и зарева. Господарят му опита да го задържи, но животното направи скок към брега и го изпръска от горе до долу с кал.