Афшинътразблъска няколко зяпачи и се приближи до брега. На отсрещния бряг грееха палати от бял мрамор, позлатени от залязващото слънце. Ладии и тръстикови лодки се носеха по водата, ту осветени от залязващото слънце, ту потъващи в сянката на растителността по брега. Последните лъчи плетяха огнен венец около женската фигура върху златната барка. Ариб беше облечена в червена коприна, черните къдрици падаха по раменете и гърдите й. Светлата кожа образуваше вълнуващ контраст с тъмните очи. Тези очи превръщаха лицето й в нещо особено.
— А аз трябваше да се оженя за вечно недоволната си братовчедка! — въздъхна някой.
Сякаш поразена от посрещането, Ариб вдигна ръце към устата си. Ала изпод сведените във фалшива скромност ресници очите й святкаха. Вдигна ръце и замаха, като уж случайно изложи стройното си тяло на стотиците погледи.
Мъжете си зашепнаха възбудено:
— Само най-благородните материи от Балх имат право да се допират до кожата й. До днес не се знае точно как ги произвеждат. Ариб е също така загадъчна като коприната, която носи, нали?
— И също толкова скъпа! Разправят, че събличала и последната риза на любовниците си.
— Какво не бих дал да го направи и с мен!
— И била умна — говорела гладко гръцки и беседвала с учени. Господарят й я провъзгласил за свой сътрапезник, сякаш е мъж.
— Като дете пътувала с търговците на коприна по старите пътища на керваните, придружена само от една гръцка кайна. Казвам ви, ясена, преживяла такива приключения в миналото, е олицетворение на страстта!
Афшинътсе огледа неловко, сякаш търсеше път за бягство. Барката мина покрай него. Тъмните очи на Ариб усмихнато обхождаха зрителите. Очевидно се наслаждаваше на представлението. Хайдар побърза да изчезне в тълпата.
Волфрам несъмнено го бе повикал заради нея. Трябваше да разберат какво — или кого — търси Ариб в Багдад. Залязващото слънце го бе изпотило и той избърса челото си с ръкав. Върна се на улицата и се запъти към „Карх“.
Опитният взор наафшинаоткри кръчмата по обичайните следи от влачене на бъчви с вино. Измери с поглед мрачното помещение, където седяха няколко съмнителни фигури, и отиде в градината. Кръчмите в „Карх“ бяха място за срещи на съгледвачи, които не желаеха да се набиват на очи. Долу течеше оживеният канал Сарат, там и въздухът беше доста по-добър. Обикновено лодките спираха на брега и пътуващи търговци предлагаха разни сладости. Днес обаче градината беше пуста. От кръчмата се чуваха шумни разговори и оригване. Хайдар забави крачка. На брега стоеше висока фигура.
Волфрам фон Ауе пусна дрипавото хлапе, което бе вдигнал към лицето си. Момчето клюмна безсилно.
— Защо ме повика тук? Не мога да си позволя да ме видят със служител набарид.
Афшинътогледа седналото в тревата момче, тъпо загледано пред себе си. Миришете на евтин алкохол, кафявата риза бе скъсана на гърдите. Волфрам грубо повдигна главата му, та да може Хайдар да го погледне в лицето. Азиатските черти издаваха, че идва от изток.
— Познаваш ли го?
Афшинътотрече.
— Моите хора го заловиха — обясни Волфрам. Погледът му не издаваше нищо. — Отиваше при Бабак*.
— При водача на бунтовниците кюрди? — сепна сеафшинът. —Трябваше да ме повикаш по-рано. Това е работа на военачалниците, не набарид.
— Не мисля така — възрази Волфрам. — Бабак* и неговите кюрди са се надигнали в името нашуубия: искат да се отърсят от арабското иго. Докато собственото семейство на Абдуллах оспорва трона му, халифът е слаб. Кюрдите са само един от многото народи, които се възползват от сгодния случай. Задача набариде да предотврати разпадането на Аббасидския халифат.
Афшинътпонечи да се наведе над заловения.
— Остави го!
Мракът падаше бързо. Светлината на самотен фенер изковаваше неподвижните черти на Волфрам. Отдалеч се чуваха виковете на последните търговци по канала, иначе цареше тишина.
— Той каза всичко, което искаме да знаем. Трябваше веднага да докладвам на Масрур, но сметнах, че е по-добре първо да уведомя теб. Заклех се да те пазя.
Волфрам пусна пленника и момъкът отново се отпусна безсилно, бъбрейки неразбрано. Нощна пеперуда се завъртя около фенера и трепкащата светлина я направи по-голяма, отколкото беше, като сенчест предвестник на опасност.
— Какво си му сторил? — попита недоволноафшинъти посочи пияния с брадичка. — Сигурен ли си, че в това състояние казва истината?