Музиката събуждаше някаква първична нужда в нейната едновременно пламтяща и успокоена душа. Без да обръща внимание на нищо, с изключение на чувствата, които музиката събуждаше, Ариел усети как сърцето й заби в ритъма на дайрето. Гърдите й се повдигаха и падаха с нотите на лютнята, които сякаш застиваха в горещината на градината. Тя се потопи изцяло в музиката, позволи й да погълне цялото й съзнание. Достигайки кресчендо, музиката внезапно спря. Ариел отвори очи и погледна с учудване одалиските, които бързо покриваха лицата си с воал. Следвайки погледите им, тя се обърна към входа на градината, където взорът й се кръстоса с две кристално сини очи.
С ръка, подпряна небрежно на стената, Кристофър наблюдаваше Ариел с явно одобрение. Ръцете й бяха голи, с изключение на широките гривни от злато, които покриваха китките й и подчертаваха тяхното изящество. Маслено жълтата копринена туника падаше на свободни талази от раменете й, а тънкият й кръст бе препасан с прихващащ фината тъкан колан, украсен с блестящи драгоценности. Под съблазнително прозрачната туника той можеше да види очертанията на закръглените й бедра. Сплетената й в дебела плитка и изгоряла от слънцето бронзова коса стигаше до кръста й, като все още се поклащаше насам-натам в ритъма на замлъкналата вече музика. Тя беше златна сирена, изключително съблазнителна, и споменът за нейната целувка се превръщаше в нещо повече от обикновено преживяване.
Той й се усмихна лениво, като се постара да скрие силната си възбуда, предизвикана от нейния танц.
— Добро утро. — Прекоси с широки, уверени крачки тревната площ, която ги делеше, и се загледа в нарастващата червенина по бузите й. Изглеждаха като свежи праскови, урожай от розово и златно, който молеше да бъде докоснат. — Страхувам се, че твоят пазач е пренебрегнал задълженията си — каза той и кимна към мястото, където евнухът й хъркаше в сенчестия проход.
— Нямаш право да си тук — отвърна тя, без да обръща внимание на поздрава му.
Спокойствието на гласа й изненада Ариел. Пренебрегвайки лудото тупане на сърцето си, тя продължи:
— Тези градини са за харема. Ако беше дошъл преди няколко минути, щеше да се натъкнеш на половината наложници. Шпионирането на харема е обида, която се наказва със смърт.
— Знаех, че са напуснали. Исках само да се уверя, че ще спазиш нашата уговорка.
— Казах, че ще бъда там, мистър Стонтън, и държа на думата си. Но след като така или иначе сте тук, бихте могъл да ми съобщите сега резултата от срещата си с херцога. — Докато говореше, Ариел водеше жестока битка в себе си. Той беше спокоен и студен като ледена напитка. Разхождаше се из градината, сякаш имаше правото да постъпва така, и продължаваше да не се съобразява с нея. Изгаряше от желание да му покаже, че това е нейният дом. Можеше да нареди да го изхвърлят, да повика същите тези стражи, които предната нощ той се бе заканвал, че ще повика за нея. Но не смееше. Първо имаше нужда от отговора му.
На слънчева светлина той изглеждаше по-висок, отколкото си спомняше. Стойката му и широките му изправени рамене подчертаваха неговите мъжки достойнства и го превръщаха в най-опасния мъж, когото бе срещала през живота си. В него бе скрита някаква примитивна сила, която изпълваше всичките му движения, и ноздрите на Ариел се разшириха при миризмата на мускусения одеколон, с който той се бе напръскал и предната вечер. Тя преглътна раздразнението си. Нямаше смисъл да дава израз на чувствата си, преди да е разбрала, че херцогът е отказал да подпише брачния контракт.
— Говорихте ли с него? — попита тя.
— Все още не. Но той ще разгледа скоро конюшните заедно със султана. Тъкмо тръгвах натам.
Ариел погледна към слънцето.
— Скоро ще стане пладне.
Погледът на Кристофър последва нейния.
— Да, наистина. — Той я прикова с немигащи очи и се усмихна. — Приготви се за яздене. Ще получа това, което искаш.
— Не мога да яздя! На жените не се разрешава да напускат двореца. Не мога да си представя как вашият крал ви е позволил да дойдете тук с такава важна политическа мисия, без да знаете нищо за нашите обичаи.
— О, аз знам всичко за обичаите ви — изрече той безгрижно. — Но знам също така, че всеки, който души около балната зала, може да намери начин и да излезе за езда.
Преди да може да осъзнае намерението му, Кристофър повдигна ръката й до устните си и я целуна.