— До скоро. — Той й се усмихна, но в усмивката му се четеше само лукаво предизвикателство. След това, без да се обръща, Кристофър напусна градината, като прекрачи мирно спящия евнух на входа.
Кристофър тръгна по пътеката, която водеше към конюшните. Морско зеленият покрив на внушителната бяла сграда блестеше под вълните от горещина, които го заливаха. От двете страни на главното здание се простираха огромни крила, отбелязани с равната линия на вратите за отделните кабинки и пътека от розов мраморен чакъл, над която се издигаше красив портик. Когато се придвижи покрай редицата от врати, той видя, че Робърт и султанът бяха потънали в разговор.
— Лорд Стонтън — извика султанът, когато Кристофър се приближи до малката група мъже. — Вие, разбира се, сте пътувал из цяло Мароко и познавате добре нашите чудесни арабски коне. Не намирате ли, че те превъзхождат английските породисти по скорост и подвижност?
— Всеки има своята ценност, мула Мохамед — обясни Кристофър, като застана между султана и най-възрастния му син. — Породистите подхождат много добре на дългите пътища и хълмове, по които ние яздим. Но и най-добрите английски породисти коне не могат да издържат и седмица в мароканската пустиня. Вашите арабски жребци са специално създадени за дюните.
— Доста дипломатичен отговор. Много по-различен от това, което съм чувал за вас — каза султанът с одобрителна усмивка. — Вашата скромност ви краси.
Кристофър склони глава.
— Мисля, че опитът е облагородил избухливия ми характер, който някога ме обвиняваха, че притежавам, мула. Моят чичо може да потвърди, че през последните години темпераментът ми не си е позволявал отклонения от достойното поведение.
— Моите източници не са чак толкова ненадеждни, колкото искате да ме накарате да мисля, че са — отвърна султанът добродушно.
— А какво е вашето мнение за нашите породисти, мула Мохамед Ел Язид? — попита Кристофър, като се обърна вежливо към наследника на султана. От цялата информация, която бе успял да събере за него, Кристофър стигна до заключението, че Язид е съвършеният наследник на трона. Интелигентен, проницателен и изключително популярен. Никой не обичаше омразата му към християните, но през последните четиристотин години всеки султан бе мразил християните. Мохамед Бен Абдулах бе единственото изключение и макар да бе осигурил на нацията си дългоочакваното процъфтяване и единство, мнозина от мароканците се чувстваха значително по-добре с агресивния Язид.
— Вашите коне не са гледани добре и са доста слаби по моя преценка, лорд Стонтън — заяви Язид, без дори да се погрижи да скрие презрението си. — Смятам, че са прекалено нервни и лесно се огъват. Естествено, не бих се доверил на нито един от тях. Дори се страхувам да не ме ухапят коварно.
Очите на Кристофър проблеснаха, когато парира нападките на Язид в започналата борба на воли.
— Може би, мула, именно вашата неопитност с породисти коне ви е накарала да се страхувате от тях — отвърна сухо Кристофър.
Лицето на Ел Язид пламна от ярост при този намек.
Обстоятелството, че Робърт, а следователно и Англия, знаеха толкова малко за Мохамед Ел Язид, го тревожеше. Престолонаследникът бе известен като прекрасен ездач и воин, който се радваше на огромна популярност. Но Кристофър придаваше по-голямо значение на историите за хипертрофираното его на Ел Язид и последователната му ксенофобия. Носеха се слухове, че Ел Язид оказва на арабските и берберските шейхове помощ по-често за прогонването на чуждите дипломати, отколкото за сключването на мирните договори, предлагани от баща му. Но той работеше в сянка и никога не се противопоставяше открито на султана. Кристофър дори се чудеше дали Мохамед въобще знаеше, че именно неговият син се крие зад толкова зачестилите напоследък неуспехи във външната му политика. Но дори и да знаеше, той не го признаваше. Презрението на Язид към англичаните можеше да се окаже фатално за подписването на договора, в зависимост от влиянието, което Ел Язид можеше да окаже върху султана. Поне засега обаче Кристофър не знаеше доколко султанът ще да се поддаде на внушенията на Ел Язид.
— В цялата британска империя няма нито един жребец, който да не мога да победя — заяви Ел Язид и маслиненият цвят на кожата му придоби морав оттенък. — Кристофър повдигна скептично вежди и се загледа в трепкащия мускул на бузата на Язид, който продължи: — Някои хора виждат малкия размер на арабските коне и се заблуждават, че са слаби. Но арабските коне са бързи и сигурни. Те ще носят ездача си, докато не паднат под него. Знаят как да оцеляват и имат защитата и милостта (барака) на Аллах. — Ел Язид се втренчи в Кристофър и в бледозелените му очи запламтя предизвикателство. — Вероятно сте чувал вече за Фантазията.