Но въпреки че приличаше на привидение, душата на Кристофър бе разкъсвана от мъчителни човешки чувства, докато наблюдаваше огньовете във вътрешния двор на Казбах. Припомняше си местонахождението на всеки часовой и страж, а в ума му оживяваше всяко от неговите прегрешения към Ариел. Толкова пъти я бе наказвал за това, че преследва собствените си мечти, вместо да ги изостави заради неговите. Всяка сцена изникваше като жива пред очите му, огряна от пламъците долу. Бе й позволил да повярва, че мъжът, за когото трябваше да се омъжи, е друг човек, а когато тя разкри неговата лъжа, той бе очаквал просто да го разбере. Бе я унизил пред Язид, като я наказа заради това, че я бе заварил в ръцете му, без дори да се запита дали това не е била сестринска прегръдка, която дарява на човека, който тя чувстваше като брат. От този момент нататък бе смятал, че съществува основателна причина да не й се доверява, но беше ли й се доверявал някога истински?
Фатим бе прав. Кристофър наистина не се доверяваше на никого и въпреки че Ариел му се бе доверила, поверявайки бъдещето си в неговите ръце, той не й отвърна със същото. Вместо това бе разглеждал всяка среща като изпитание, което трябваше да докаже правотата му. А също и че не трябва да й оказва доверие. Той я бе тикнал в ръцете на Язид със своята ярост и студенина. Бе я осъдил без причина. И сега тя бе затворница на Язид — пленница на мъжа, чиято омраза го бе лишила от разум или угризения. Беше се оказал глупак, призна си Кристофър, като се ядосваше на себе си. Желаеше я толкова силно, но бе направил всичко възможно да отрече това. Нуждаеше се от нейната любов, както бе имал нужда от тази на баща си, но бе направил невъзможно за нея да докаже нещо друго, освен че тя също би могла да предпочете някого другиго.
Лагерът в Казбах се подготвяше за нощувка. Все по-малко бухарци се движеха наоколо, а огньовете вече не бяха толкова ярки. Въпреки силната му мъка, докато наблюдаваше Казбах, в него отново подаде грозна глава съмнението. Може би точно сега Ариел бе в стаята на Язид, любовница, изпълнена с желание. Може би точно сега целуваше Язид, както бе целувала него, и се любеше, като крояха планове за новия режим.
Кристофър гневно изхвърли видението от ума си. Твърде дълго бе пленник на родителския си комплекс. Време бе да поеме по нов път. Да обичаш някого, означава да му оказваш доверие, и той знаеше едно нещо със сигурност. Бе влюбен в прекрасната султанска повереница.
Фатим подскочи, когато Кристофър се завъртя на скалата и тръгна към него.
— Сега ли?
— Сега.
— Аллах Акбар, братко мой. Слава на Бога!
Глава 26
— Остава един час, Ариел.
Ариел гледаше Язид с открито пренебрежение, но така и не му позволяваше да види безнадеждния страх, който я обхвана, когато принцът се насочи към стаята в кулата.
— Един час и всички мои пълководци ще са получили своите инструкции. Тогава ще очаквам да те видя в покоите си. — Той й се усмихна с грозна усмивка, която бе предназначена по-скоро да я изплаши, отколкото да я подкупи. — И се постарай, сладка моя, да се подготвиш добре. Не искам в леглото си любовница, която да смърди на бащината ми прислуга.
— Ти никога няма да получиш това, което искаш от мен, Язид.
— Да, но ще го имам. И ще му се насладя още повече, защото ще се бориш срещу това да го получа. Много време мина, малка Ариел, откакто жена е била толкова глупава, че да ми откаже.
Тя тръсна гневно глава и продължи със смелост, която не чувстваше в себе си.
— Може и да успееш да ме насилиш, Язид. Но това няма да има никакво значение, защото това, което наистина искаш, вече съм подарила на друг.
Очите на Язид се присвиха и в миг той пресече стаята. Сграбчи я за китката, дръпна я към себе си и се загледа в очите й. Ариел наложи на лицето си победна маска, която трябваше да потвърди нейните думи.
— Лъжеш. — Той направи движение, сякаш за да я пусне и после внезапно пак я придърпа назад, като извъртя рамената й и заби пръсти в плътта й. Главата на Ариел се отметна назад и сърцето й се качи в гърлото от страх. — Не може да си такава глупачка, Ариел. Аз не използвам остатъците от вечерята на някой друг. Ако довечера открия, че си позволила на друг мъж да те има, ще те убия с голи ръце. И ако този мъж наистина е неверникът, то това, което ще изстрадаш, ще бъде по-лошо и от смъртта.
Той я отхвърли настрани с такава сила, че тя полетя към стената. Главата й се удари в камъка и светът експлодира в ярки цветове. Докато се смъкваше на пода, на лицето й се изписа усмивка. Вероятно сега щеше да умре. Това щеше да бъде чудесен номер за Язид.