Глава 27
Кристофър се надигна, като се опираше на здравата си ръка, и погледна Ариел. Тя се бе свила до камината в неговата стая и четеше.
— Толкова ли е увлекателна книгата ти, та не можеш да се погрижиш за ранения? — невинно запита той.
— Наистина ли се интересуваш? — попита тя, без да помръдне.
— Да. Кажи ми какво четеш.
Ариел се прокашля и зачете:
„Събуди се! Защото утрото в Лоното на нощта събори камъка, който обръща звездите в бяг.
И виж! Ловецът на Изтока е уловил султанската кула в ласо от светлина?“
— „Рубаят“ — каза Кристофър.
Ариел остави книгата на масата, отиде до леглото му и оправи завивките му.
— Хубави са, но независимо от това аз съм на ваше разположение, сър. Какво мога да направя, за да ви накарам да се почувствате по-добре? — попита тя, като закачливо повдигна вежда, защото знаеше, че Кристофър се възстановяваше доста добре. Всичко, от което се нуждаеше, бе почивка.
Той бавно прокара пръст по извивката на челюстта й.
— Нуждая се от теб.
Грапавостта на кожата му бе достатъчна, за да накара Ариел да почувства как през нея преминават тръпки. Когато пръстите му продължиха надолу към врата й, тя безпогрешно знаеше къде иска да стигнат и въздъхна с желание да продължи, но знаеше, че първо трябва да възстанови силите си.
— Кристофър — промълви тя.
— В Казбах — прошепна дрезгаво той, — ти ми обеща нещо.
— И искам да го изпълня повече от всичко друго, любов моя, но…
— Аз чакам.
Ариел погледна надолу към него. Очите му бяха потъмнели от желание и пръстите й копнееха да се протегнат и докоснат голите му гърди, където чаршафите се бяха отметнали и разкриваха широките му, сякаш изваяни мускули. С въздишка тя се наведе към него. Поне можеше да го целуне; тогава той щеше да разбере, че държи на обещанието си. Устните й докоснаха неговите, които бяха разтворени, и върхът на езика му пробягна по устата й. Ариел изстена от въздействието, което това малко движение оказа върху нея. Тя притвори очи, разтвори устни и го целуна отново, като този път му позволи да влезе вътре. В момента, в който езикът му срещна нейния, тя знаеше, че е загубена. В своя живот от нищо не бе имала такава нужда, като от него. Една безкрайна и неотслабваща потребност. Всъщност тя не бе чела през целия следобед. Бе седяла в другия край на стаята и гледала как мъжът, когото обичаше, спи. Струваше й огромни усилия на волята да не се мушне под завивките при него, защото не можеше да преодолее усещането, че дори и в една и съща стая те не са достатъчно близко. Нуждаеше се от неговото докосване.
Той я притегли към себе си, докато единствено туниката й остана да ги разделя. Но и през тази тъкан Ариел можа да усети стегнатите мускули под кожата му и зърната й се втвърдиха от желание. Целувките му се засилиха и тя посрещна страстта му с равна на нея жар. Захапа долната му устна между зъбите си, възбуждайки го, като искаше да го накара да реагира така, както тя реагираше на неговите милувки. От него се изтръгна стон и целувките му станаха по-настоятелни. Той я привлече още по-близо и я завъртя така, че главата й да легне върху възглавницата му, а той да бъде над нея. Пръстите му пропълзяха под коприната и Ариел се възбуди от топлината на ръката му върху гръдта си, която започна да играе с нейните зърна, докато вече не можеше да понесе огъня, който разпалваше в нея. Тя изви ръка към него в неутолимо желание за още.
Кристофър се оттегли от нея. Устните им се разделиха и Ариел повдигна глава от леглото, защото не искаше да загуби топлината на устните му. Очите й бързо се отвориха и Кристофър я погледна. Силата на желанието му бе изписана по цялото лице и твърдите линии на раменете му. Той бавно повдигна туниката над главата й и я захвърли безгрижно върху персийския килим. Със същото отмерено движение той смъкна панталоните от краката й. Коленичи до леглото и нежно прокара ръка по пръстите на краката й, след което се наведе да ги целуне. Езикът му остави горяща следа от разпалена жар по крака й и спря, за да целуне нежната кожа на интимната гънка от вътрешната страна на бедрото й. Докато я обсипваше с целувки, палецът му докосваше най-чувствителното й място, като предизвикваше безкраен трепет в нея. Ариел усети влагата между краката си, когато докосването му сякаш освободи хиляди пеперуди в стомаха й. Хълбоците й започнаха хипнотично да се движат в ритъм с направляващите движения на неговите пръсти.