— Смятам, че е избухлив и незрял — заяви откровено Кристофър.
Ариел вирна гордо глава.
— Някой ден Язид ще стане султан и с основание смята, че султанът може да се държи по подобен начин. Не е ли същото и с вашия крал Джордж?
— Не до такава степен — отвърна натъртено Кристофър.
— Язид не може да не бъде такъв, какъвто е. — Ариел махна с ръка. — Майка му е вложила в него грандиозни идеи, още от детските му години. Тя трепери над него и не позволява на никого да забравя, че той ще стане султан. Вероятно знаеш, че майката на султана обикновено разполага с голяма власт, и Дайва жадува за нея.
Когато тя се обърна, за да се качи на коня, Кристофър я повдигна и я сложи на върха на оседланата бяла кобила.
Тя го изгледа учудено.
— Мисля, че се познаваш доста добре с човека, който е наставникът на Мароко.
— Един доста строг наставник.
Ариел му хвърли объркан поглед.
— Не се шегувам, мистър Стонтън. Ние сключихме сделка и бих искала да знам дали изпълни своята част от нея. Това е всичко. Сега, ако нямате нищо против, не можем ли да намерим някое място, където да поговорим на спокойствие.
— Както желаете, лейди Ариел. — Кристофър се метна на арабския жребец, доведен от момчето, и подкара встрани от Ариел, която се насочи към главния път.
— Заблуди ли те моят маскарад? — попита тя след минута мълчание.
— Ни най-малко.
Ариел направи обидена детска физиономия.
— Добре тогава, опитах се да си пусна брада и мустаци, за да завърша маскировката си, но не успях. Мисля, че ако разполагах с малко повече време, щях да приготвя някоя подходяща отвара, която да ми помогне в решаването на проблема.
— И това щеше да бъде истинско престъпление. Нищо не трябва да скрива лице като твоето. Нито воал, нито, разбира се, брада. Освен това — добави той нежно — очите ти винаги ще те издават.
Ариел се обърна настрани и се зае с оправянето на дългите алени пискюли, които украсяваха юздите на кобилата.
— Познаваш ли добре Мохамед Ел Язид? — попита внезапно Кристофър. Мускулите на гърба му се напрегнаха неконтролируемо, докато чакаше за отговор, и той се намръщи вътрешно. Какво значение имаше за него как се отнася Ариел Ленъкс към принца? След тази вечер той нямаше да има какво повече да каже на Ариел. Единственото нещо, което ги свързваше сега, бе взаимното желание да се освободят от това смехотворно споразумение, което щеше да доведе до един доста нежелан брак. Трябваше още тази сутрин да й каже, че „херцогът“ се е съгласил да отхвърли предложението на султана, и да приключи с цялата тази история.
В действителност обаче не можеше да направи това. Поне засега Кристофър не беше говорил още с Мохамед Бен Абдулах по този въпрос. Проблемът трябваше да бъде обсъден тази вечер, а единственото нещо, което султанът не обичаше, бе промяната в разписанието му за деня. Когато Мохамед обсъждаше достойнствата на конете, трябваше да се говори само за коне. Не можеше ей така да заговориш изведнъж за брак. Кристофър дори не беше сигурен защо настоя Ариел да поязди с него. Той все още нямаше отговор на въпроса й. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Въпреки неопитността си, тя седеше на коня толкова гордо и уверено, като всеки берберин воин. Неволна усмивка се плъзна по устните му. В своята самоувереност тя бе още по-прекрасна. Чувстваше се истински привлечен от нея. Не можеше да го отрече. Защо да не й се наслаждаваше, щом имаше пълната възможност да стори това.
— Израснала съм заедно с Язид. Но аз съм само една жена, а той е престолонаследникът. Нямаше много време да се занимава с мен — каза Ариел. — Той и Сюлейман са единствените деца на султана, които са по-възрастни от мен, и когато майка ми пожела да получа образование, аз се обучавах с техните наставници — разбира се, отделно. Всъщност не съм ги виждала, откакто майка ми почина. А сега те са мъже и едва ли ще бъде редно да ги виждам често. Макар че — добави Ариел след кратка пауза — преди не повече от месец видях Язид в библиотеката на султана. Не мисля, че ме позна отначало, а след това не откъсна поглед от мен. Получи се доста неудобно. Не знам защо ти казвам всичко това — внезапно се осъзна тя. — Дори не трябва да бъда тук. И нямаше да бъда — добави тя, като се втренчи в Кристофър, преди нарочно да извърне очи встрани, — ако това не беше абсолютно необходимо.
Косата й, събрана под тюрбана, само подчертаваше финия овал на лицето й и красотата й разпали пламъка на желанието в стомаха на Кристофър. Погледът му се спря на лебедовата й шия и изведнъж му хрумна, че едва ли има по-подходящо място от това за една пламенна целувка. Точно в този момент тя се обърна, за да го погледне, и в очите й пролича тревога.