— Говорихте с херцога, нали?
— Знам какъв ще бъде отговорът му. Но нека намерим някое по-закътано място, за да обсъдим това. — Тези полуистини започваха да не се харесват на Кристофър. Трябваше да й каже кой е и да приключи с всичко това.
— Можем да свърнем по пътя за горичката пред нас — му каза Ариел, като посочи към линията от дървета, които започваха точно пред тях. — Отвъд нея има едно място, където можем да спрем. Спомням си го от времето, когато яздехме с мама.
Кристофър не отговори. Той се бореше със съвестта си.
— Обичате ли портокали? — попита Ариел с нотка на гордост, когато навлязоха в горичката. Тя се простираше докъдето стигаше погледът им.
— Всеки англичанин би дал царски откуп, за да притежава горичка като тази — каза Кристофър и отхвърли настрани предмета на вътрешния си спор със себе си. — Моите стоки са специално опаковани, заковани в сандъци и обвити с меки подложки. И въпреки това портокалите пристигат в Лондон смачкани, а понякога и развалени. Малко са тези лондончани, които някога са виждали истински портокал.
— Търговец ли сте? — попита Ариел с внезапно избликнал интерес.
— Отчасти — отвърна Кристофър. — Макар че повече не плавам на корабите си.
— А, разбирам.
Кристофър имаше отчетливото усещане, че тя бе разочарована от перспективата да се окаже обикновен капитан на товарни кораби.
— Притежавам цяла флотилия от кораби — продължи той, като едва се сдържа да не се ухили. — Ако се заема с управлението на един кораб, останалите капитани ще престанат да бъдат внимателни.
— В такъв случай наглеждате всичките си кораби? — попита тя, сякаш се опитваше да закотви в съзнанието си образа за неговата работа.
— Това вършат моите надзиратели и менажери.
— Тогава с какво се занимавате вие! — попита тя с известно съмнение.
— Карам всички да си вършат работата, а аз преговарям за пласмента на стоките, които корабите ми носят на борда си.
— Но сега сте в Ел Беди, за да помогнете за сключването на търговския договор?
— Да — отвърна безгрижно Кристофър.
— Следователно ще се върнете в Англия веднага щом херцогът откаже да се ожени за мен.
— По всяка вероятност договорът ще бъде ратифициран и без този брак — предположи той.
— Ако везирите не успеят да се отърват от мен с помощта на този договор, те никога няма да се съгласят на него. Мохамед няма да позволи да се надигнат недоволни гласове. Мирът между племената е нестабилен и не може да бъде подложен на рискове.
Кристофър се замисли мълчаливо върху тази информация. Бяха прекосили портокаловата горичка и сега минаваха през серия от малки паркове. От едната страна минаваше дълга стена от жив плет и Ариел насочи коня си към един малък отвор в него.
Когато се оказаха от другата страна на плета, пред тях заблестя едно кристалночисто езеро, широко около четиридесет метра. Около него цъфтяха дървета и се носеше пролетно ухание. Меките пастелни цветове на дърветата се отразяваха в спокойната вода. От едната страна изкуствен водопад падаше на каскади в езерото. От другата страна се намираше един уютен павилион.
— Тук всичко е толкова прекрасно, колкото си го спомням — пое си дъх Ариел, докато попиваше чудната гледка.
Кристофър я погледна и кимна. Тя едва ли знаеше предназначението на този уединен павилион с водопада и езерото, помисли си той. Скочи от жребеца и я свали леко на земята, като остави конете да пасат по килима от есмералдова трева. Ариел тръгна пред него и го поведе направо към павилиона. Тя влезе под купола му и го пресече към по-близката до езерото страна, където три мраморни стъпала слизаха право във водата.
Кристофър я наблюдаваше как седна на горното стъпало и започна да смъква първо единия, а след това и другия ботуш. Тя нави памучните си панталони до коленете и откри прекрасно оформени и леко загорели крака.
Кристофър тъкмо си представяше гледката на загорелия от слънцето цвят на кожата и над гази част от краката й, която бе открила, когато тя свали тюрбана си и го захвърли до ботушите. Плитката й се измъкна от затвора си като бронзово въже. Ариел повдигна ръце към тила и прокара пръсти през дебелите букли, бавно наклони глава назад и ги освободи. Той стоеше замръзнал над нея. Споменът за това, как се намираше в прегръдките му, изплува в съзнанието му и дланта на ръката му внезапно закопня за нежната й кожа. Всяко нейно движение бе съблазнително и очарователно, макар той да знаеше, че жестовете й са абсолютно невинни, че тя не желаеше да прибавя жарава към огъня на желанието, който бушуваше в него.