— Не съм много сигурен, че принцът заслужава подобна лоялност, Ариел, макар че те поздравявам за нея. Не е толкова често срещано явление някой да е способен да види недостатъците на чуждия характер и да му ги прости.
Затоплена от нежните нотки в гласа му, Ариел се вгледа в опустошително красивото лице на Кристофър, след това насочи поглед встрани, към златните рибки, които храбро играеха около пръстите на краката й. Нещо я предупреждаваше, че трябва веднага да стане и да си тръгне. Кристофър бе сдържал обещанието си и бе убедил херцога да се откаже от брака, като й върне свободата. Нямаше повече неща за казване, както липсваше и особена причина да се разнежва от прохладния допир на водата.
Но слънцето все още бе високо в небето, а можеха да минат още осем години, преди да се върне отново при езерото на срещите. Точно сега Кристофър й напомняше за султана с начинът, по който я разпитваше за нейните мисли и проявяваше интерес към това, което правеше. Щеше да й хареса, ако Кристофър Стонтън й предложеше още едно следобедно пътешествие. Но той беше англичанин и неверник. Колко добре беше, че днес пътищата им се разделяха и никога нямаше да се кръстосат отново.
Сърцето на Ариел подскочи, когато пръстите на Кристофър погалиха страната й. Дори не беше забелязала, че е напуснал мястото под арката и бе коленичел до нея. Очите му отново бяха станали тъмни и напрегнати.
— Мисля, че е по-добре да демонстрираш лоялността си към някого, който би те уважавал в същата степен. Някой, който би могъл да ти покаже истинската магия на това място.
Ариел разбра, че той се готвеше да я целуне отново. Освен това долавяше смътно, че нещо повече от усещането за неговите устни, прилепнали до нейните, я привлече към него и я накара да приеме целувката му въпреки предишното й решение. Той беше красив и остроумен, и този следобед я бе накарал да се почувства ценна, така както никой друг не го бе правил от смъртта на майка й. Скоро той щеше да си отиде — ако не утре, то вдругиден. Ариел желаеше да се опива от спомена за този следобед. Желаеше целувка, която да не е част от сделката. Целувка, която да е истинска. И погълната от среднощните дълбини на очите му, тя разбра, че тази целувка ще бъде истинска.
Тя положи ръка на ръкава му, когато той я взе в прегръдките си и повдигна лицето й към себе си, жаден да опита отново вкуса на целувката й. Погледът й срещна неговия и Ариел помисли лениво, че в очите му се отразяваха дълбоките преживявания на човек, който е на ръба да се отдаде на безкрайно сладко мъчение. Беше изтъкан от противоречия. Здрави жили и мускули. Меки като кадифе сини очи. Енергичен, смел и искащ. Нежен, топъл и очароващ…
След това устните му докоснаха нейните и всички мисли отлетяха, прогонени от нежната топлина на устата му.
Ръцете на Ариел се обвиха около врата му. Връхчетата на пръстите й докоснаха косата му и се заровиха дълбоко в копринената й мекота, докато тялото й приемаше очертанията на неговото тяло. Допирът му възпламени огъня на желанието в нея и тя се разтопи в неговата горещина, приемайки нова форма подобно на разтопен восък. Беше същото като предишната нощ. Тя беше отровена от него. Едната целувка се превърна в хиляди. Той покриваше лицето й с тяхната топлина. Очите й. Веждите й. Чувствителното място, където челюстта й срещаше раковината на ухото.
В нея се зароди един неопределим подтик. Възбуждащ. Опияняващ. Всепоглъщащ. Миглите й трептяха като крилца на пеперуда, когато целувките му обсипваха врата й. След това устните му отново потърсиха нейните, този път по-настойчиво. Езикът му сновеше по зъбите й, опипваше вътрешната страна на устните й, след това се втурваше навътре, възбуждаше езика й и пораждаше нови усещания, които разтърсваха тялото й в конвулсии. Той прибра езика си и й позволи да навлезе в неговата уста. Тя го последва охотно. Пламъкът нарастваше, подхранван от емоциите, които той й бе разкрил, и се издигна до неимоверни висини, подсилван от търсещата му уста, учестеното му дишане и нежните стонове, които той издаде, когато тя смело промъкна отново езика си в неговата уста. Желаеше топлината на неговото тяло да се смеси с нейната, да диша заедно с него, да бъде обладана от миризмата му, която поглъщаше уханието на черешовите цветове и прохладата на водата в краката й.
Пръстите му галеха косата й, докато другата му ръка се движеше по нежната закръгленост на хълбоците й, притискаше я към него и скоро достигна до пояса. Връхчетата на гърдите й се втвърдиха в предусещане на неговия допир. Той откъсна устата си от нейната, когато разтвори джелабата и откри пълните й, твърди гърди.