— Съблазнителка. — Думата прозвуча като насечен шепот в устата й. Целувките му се спускаха по-ниско, като следяха очертанията на врата й. Езикът му очерта линия по раменете й, а ръката му сграбчи гърдите й. След миг устата му се затвори над стърчащото връхче на гръдта й. Тя простена от неописуемото удоволствие и притисна главата му към себе си с цялата сила, на която бе способна. Той го дразнеше нежно, след това го засмука и — една след друга — трескави тръпки разтърсиха тялото й.
— Моля те — прошепна тя през бушуващата в нея емоция. — Моля те, недей.
Кристофър я погледна с помътнели очи и бавно се отдръпна от нея.
Внезапен студ прониза Ариел, когато един тъмен дъждовен облак закри слънцето. Тя все още гореше и внезапният вятър посипа тялото й със студени иглички. Оправи дрехите си и постави пояса на мястото му. Как можеше да се чувства толкова прекрасно, и само миг по-късно — толкова отчаяна? — питаше се тя, като се опитваше да успокои дишането си. И защо мъжът, който запали този бушуващ огън в нея, сега седеше до нея с пръсти, заровени в косата си, там, където преди малко бяха нейните, и с такова изражение на лицето, сякаш бе срещнал смъртта си?
— По-добре е да се връщаме — каза Кристофър, като кимна към натрупващите се черни облаци.
Ариел се съгласи мълчаливо и започна да обува ботушите си. Докато навиваше косата на главата си и умело увиваше дългия бял плат, като по такъв начин възстановяваше очертанията на захвърления тюрбан, Кристофър пазеше зловещо мълчание. Тя привърши с тоалета си и се насочи към кобилата си. Почувства, че Кристофър се намира зад нея, но се метна в седлото, преди да успее да й предложи помощта си. Разочарована и ядосана, Ариел обърна кобилата и се запромъква през кипарисите, без да го чака.
Кристофър сви устни в тънка линия и възседна коня си. Той лесно настигна Ариел и заязди мълчаливо край нея. Беше действал като последния глупак, си каза ядосано той. Откраднатата целувка вчера бе просто акт на любопитство, и само по себе си това бе вече нещо лошо. Но да се предаде на очарованието на Ариел днес, когато се готвеше да откаже предложението на настойника й, бе нещо много повече от глупост.
Само да не беше толкова невинно съблазнителна, мислеше си той, като се взираше в клоните на портокаловите дървета, които вятърът бе започнал безмилостно да шиба. Как можеше да не осъзнава, че представлява огромна съблазън за него, докато стоеше с голи крака и с водопада от злато, който се спускаше по гърба й? Той смяташе само да й съобщи решението на „херцога“ да не се жени за нея. Вместо това се лиши от малкото останал му разум заради вкуса на целувките й. Вкусът на желанието, на което тя бе отвърнала с пълна сила.
Ариел бе посрещнала неговите ласки с неочаквана страст. Все още усещаше допира на бедрата й до тялото си, нежната закръгленост на задните й части в ръката си и начина, по който езикът й го влудяваше със стремителните си търсения. Толкова я желаеше тогава, че нямаше да се спре пред нищо.
И тя щеше да го последва.
Нещо му подсказваше именно това.
Единствено неговото колебание я изплаши. Иначе в този момент той вече щеше да излива семето си в нея.
Кристофър изстена и прогони мъчителната картина от съзнанието си. Стисна челюсти в безсилна ярост, когато първите дъждовни капки забарабаниха по лицето му. Това беше невъзможно! Той не искаше да се ожени за нея. Беше й казал — при това бе дал честната си дума, — че херцогът на Ейвън ще отхвърли предложението на султана. Поведението му бе доста незряло. Беше позволил на собствените си желания да надмогнат чувството му за здрав смисъл, една волност, която Кристофър никога не си бе позволявал. Подобни отстъпки водеха само до нещастия, нещо, в което много пъти бе имал възможност да се убеди.
Небето се раздра като разпран мях. На няколко крачки пред него Ариел гонеше кобилата си в галоп към конюшните. Кристофър я гледаше как се отдалечава и придържаше нервния си жребец, когато светкавица разцепи потъмнялото небе, последвана от застрашителния трясък на гръмотевицата. Изля се истински потоп, който се сипеше безмилостно върху коня и неговия ездач. Кристофър стоеше на едно място, възправяйки решимостта си срещу развилнялата се буря. Желаеше Ариел Ленъкс, не можеше да отрече това, а и тя го желаеше.
Но той не можеше да си позволи това. Не и на цената, която искаше султанът.
И Ариел, разбира се, също не го искаше.
Това няма да се случи повече, закле се той, когато още една светкавица разцепи почернялото небе. Тази вечер щеше да каже на султана, че няма да има никакъв брак, и неговата златна съблазнителка завинаги щеше да изчезне от живота му. Кристофър дръпна юздите, обърна жребеца по посока на двореца, и кон и ездач се понесоха напред като един, готови да избягат поне от дъжда.