Глава 5
Кристофър се завърна в апартамента си прогизнал до кости от дъжда, но горещата баня и брендито, които заповяда веднага да му приготвят, му помогнаха да възвърне доброто си настроение. Той напъха краищата на ризата си в бричовете и започна да се подготвя за срещата си с Мохамед Бен Абдулах. Напомняше си, че в света има много други жени и че той не трябва да взима ирационални решения заради тази особено предизвикателна фея, без значение колко красива и страстна бе тя. Беше се спрял на средата на стаята, за да облече зеленото си сако, когато на вратата се почука. Преди да може да отговори, вратата се отвори и на прага застана Фатим, с ръце на кръста, развяваща се джелаба и тюрбан на главата.
— Не можах да повярвам, когато мула Мохамед Бен Абдулах, великият султан на Мароко, спомена името ти! Трябваше да се убедя сам и сега пред себе си виждам потвърждение на неговите думи. Благословен да си! — извика Фатим и вдигна ентусиазирано ръце, като междувременно прекосяваше стаята. — Добре дошъл, сине на бащината ми шатра. Аллах ми се усмихна днес!
Планинският берберин сграбчи Кристофър за кръста и го придърпа към себе си в силна прегръдка. Кристофър му отвърна, истински доволен от неговото неочаквано появяване.
— Фатим, какво правиш тук? — попита той брадатия млад мъж, като отстъпи назад.
— О! По молба на баща ми дойдох да говоря с великия султан. Страхувам се обаче, че не му нося добри новини. Както и да е, не се тревожи за това. Дай да те погледна! — Той се усмихна до уши, преди отново да вземе Кристофър в прегръдките си. — Майка ми и сестрите ми много ще се разочароват, когато разберат, че си бил в Мароко и не си се обадил — каза Фатим и укорително поклати глава. — Трябва да ми дадеш някакво извинение, с което да мога да ги успокоя, като се върна.
— Имах намерение да дойда веднага щом намеря няколко свободни дни. Сега обаче работя за краля, така че не разполагам с времето си.
— Е, в края на краищата могат да се задоволят и с това. — Той сви рамене. — Но трябва да спазиш клетвата си и да дойдеш, иначе животът ми ще бъде безсмислен, братко. — Той повдигна благоговейно очи. — Предупреждавам те, че сестрите ми не спират да се карат коя ще се омъжи за теб и ще стане велика английска султанка. Казах им, че няма да се ожениш, докато не станеш посивял старец, за което време те ще бъдат вече много години омъжени, с много пиленца, за които да се грижат.
Кристофър се засмя и се зае с ботушите си, докато Фатим се намести в отсрещното кресло и опъна безгрижно крака.
— Всяка година, когато стават на възраст и баща ми ги омъжва, си мисля, че животът ми най-после ще потече по-спокойно — продължи Фатим със страдалческо лице. — Но по-възрастните живеят наблизо и ни посещават често. А по-младите! Кълна се, че са по-здрави от другите. Няма покой за мен. Аллах е моят създател, но животът с десет сестри е истинско мъчение. Не мога да разбера как Великия и Единствения е могъл да пропусне да ме дари поне с един брат, за да мога да се защитавам от това женско нашествие.
Кристофър се отпусна в креслото, потупвайки от бреме на време по коленете си, като наблюдаваше обхванатото от щастие лице на Фатим.
— Бих ти помогнал, ако можех, Фатим, но се опасявам, че едва ли трябва да разчиташ на мен да те освободя от сестрите ти. Освен това мисля, че си щастлив от тяхната обич.
Фатим се ухили широко.
— Това е почти като да притежаваш харем, нали? И то без никакви разходи. Предполагам обаче, че трябва да се доверяваме на мъдростта на Аллах и да понасяме изпитанията както можем. Сега — каза той и скочи от креслото, — кажи ми каква работа имаш да вършиш за твоя крал.
Кристофър повдигна рамене.
— Чичо ми води преговори за сключването на търговски договор между Англия и Мароко. Помоли ме да го придружа, защото знаеше, че добре познавам страната.
— Значи братът на баща ти смята, че може да има някакви неприятности, свързани с този договор?
— Съпругът на сестрата на майка ми — поправи се Кристофър, тъй като вместо арабската дума за вуйчо бе употребил общата английска дума за чичо — може би просто иска да поуспокои съвета на везирите, като се възползва от знанията, които мога да му дам.
— Този твой вуйчо е мъдър човек — заяви Фатим въодушевено. — Благословен да е, че те е докарал тук.