— Английският шариф няма да отхвърли такава чест — предупреди я Чедила. — Това ще означава демонстрация на арогантност и неуважение към великото име на Мохамед. Този човек дори не е и принц. Няма да посмее да откаже такъв щедър дар от страна на султана.
— О, Чедила! — възкликна Ариел и класическите й черти се оформиха в израз на упрек. — Не всички мъже са хора на честта.
— Ти не знаеш нищо за него.
— Знам това, че е англичанин.
— И затова го обвиняваш. Не всички англичани са като баща ти.
Ариел спря по средата на пътя.
— Разбира се, че не — изрече тя с решително безразличие. — Но той е англичанин, точно както и баща ми. — Ариел тръгна отново към леглото. — Може би ще приеме откуп, за да ме освободи от брачния контракт.
— Ариел! — Чедила почти се молеше. — Ние сме слуги на Аллах. Не трябва да си играем с неговите желания.
— Ако това не проработи, ще му предложа нещо друго. Ще му прехвърля собствеността върху моите земи в Англия! Те въобще не ми трябват. — Тя се обърна с триумфиращ израз на лицето. — Не знам защо, но съм сигурна, че ще намеря начин да го накарам да промени решението си.
Ариел зави кашмирения си шал около главата.
— Къде отиваш?
— На бала.
— Не е позволено.
Леката тюркоазна коприна на шалварите й се развя, когато с танцуваща стъпка тя се освободи от възпиращите я ръце на дойката.
— Само ще надзърна от градината.
Чедила я погледна ужасена.
— Трябва да разбера какво представлява той. След това ще се върна веднага, Чедила. Обещавам ти. — Ариел й изпрати една въздушна целувка, прикри лицето си с лекия воал и се насочи надолу по широкия коридор, последвана от евнуха си.
— Нямам никакво намерение да се женя за когото и да било, без значение дали това ще бъде от полза за Англия! — Кристофър Стонтън повтори това изречение, като се стараеше да сдържа нервите си.
— Този брак е нещо много повече от политически маньовър. Султанът лично се ангажира с тази идея. — Робърт Белмет се размърда в креслото си под тежкия поглед на Кристофър. — Един положителен отговор ще сложи успешен край на нашите преговори.
Кристофър прекоси стаята с няколко широки крачки и зае нападателна позиция срещу партньора си в този матримониален диалог.
— Да не би наистина да мислиш, че ще се съглася на този нагласен брак, Робърт? Не би трябвало да принуждаваш някого, който е толкова добре запознат с твоя план, да играе такава роля в него. Дадох ти моя отговор и няма да си променя решението, ако ще това търговско споразумение да се провали вдън земята заедно с крал Джордж и султана.
— Мога да разбера твоето нежелание — продължи по-възрастният мъж, като посрещна ругатнята на племенника си с безразличен поглед. — При нормални обстоятелства аз бих се отказал да обсъждам подобно предложение. Но сега…
Кристофър повдигна скептично вежди.
— Какво сега?
Робърт прокара длан по посребрените си коси.
— Бог ми е свидетел, бих искал политиката да се осъществява по същия начин, по който ти се справяш с твоя бизнес. Ти можеш да си позволиш да бъдеш безпощаден и праволинеен. Но в моята професия преговорите и отстъпките са част от играта, необходимо средство за постигане на целта.
Аристократичните черти на Кристофър останаха стоически неподвижни.
— Всичко това няма нищо общо със султанската повереница, която ми предлагат. Както и с необходимостта да разгледам сериозно това предложение. Щом в дадения случай не става дума за политика, защо толкова внезапно възникна нуждата да ме ожените?
— Кристофър, ти трябва да се погрижиш за наследник на херцогството, особено сега, когато Стивън е мъртъв. Не е ли време да премериш новата си мантия? — Кристофър го измери с неодобрителен поглед. — Можеше да си избереш измежду най-красивите жени на Лондон, още повече, че от две години си вече херцог. Какво чакаш още?
— През целия си живот съм управлявал кораби! — отвърна Кристофър с нарастващо нетърпение. — А сега, благодарение на теб, трябва да изпълнявам дипломатически пируети в името на краля. От друга страна, едва ли съм бил в Лондон достатъчно време, за да завържа някоя случайна връзка, да не говорим за това, да си намеря жена.
— Не можеш да се оплачеш от липса на връзки, ако дори само част от слуховете, които се носят за теб, са верни — отвърна сухо Робърт. — Аз не съм някоя срамежлива дама, Кристофър. Връзките ти са били в границата на разумното, като изключим само количествената им страна, но това беше така, докато брат ти носеше титлата. Сега обаче предполагам, че ще поискаш да възстановиш доброто име на семейството си и в обществено отношение, точно както направи това в дипломатически и финансов план.