— Поради информацията, която носиш за султана ли? — попита Кристофър, но веднага добави: — Ако баща ти те е заклел да мълчиш, аз ще разбера, Фатим.
— Аз ти се доверявам напълно. Има ли нещо ценно, което не бих могъл да ти кажа? — попита той обидено. — Не! Разбира се, че няма! — Фатим прекоси стаята със забързани крачки. — Ние сме братя по клетва. Сред берберите тази връзка е дори по-силна от кръвната. — Той погледна Кристофър и се засмя. — Но, разбира се, ти си твърде честен, за да кажеш на когото и да било нещо и по такъв начин да ме обезчестиш. Така че твоята забележка не ме обижда.
— Радвам се да чуя това — отбеляза Кристофър, впил поглед в свръхентусиазирания млад човек. — Може би ще ми кажеш какво е съобщението на баща ти, преди да се преоблека за вечеря?
— Разбира се! Преди десет дена баща ми бе извикан на съвета на берберите — Билад Ал Сиба.
— Той се свиква няколко пъти в годината — вметна Кристофър.
— Да, това е вярно, братко. Но докато бил там, баща ми подочул някои разговори относно настроенията в Билад Ал Махзан. Знаеш, че нашите градове се управляват от правителството на султана. Махзанът се състои от водачите на градовете, докато Билад Ал Сиба е съставен от вождовете на планинските берберски племена. Ние сме свободни да правим каквото пожелаем, стига само да не нарушаваме законите на султана.
Кристофър кимна. Той беше запознат с всичко, което му казваше Фатим, но вниманието му бе привлечено от това, за което намекваше младият берберин. Бащата на Фатим, халиф Ал Рашид, беше сред най-могъщите и уважавани берберски каиди3 вожд на племе, което наброяваше над хиляда души. Фактът, че бе подслушал някакъв разговор за Билад Ал Махзан, правеше този слух много по-опасен, отколкото ако му бяха казали открито за намеренията на везирите.
— Хората, които баща ми подслушал, говорили за бунт. Това не е нещо необикновено. В Мароко винаги са съществували метежни настроения. Когато не можем да мечтаем за свобода, ние ставаме отчаяни като пленена пеперуда. Но думите, които баща ми чул да изричат тези хора, били точни и добре обмислени. Тук не става дума за мечти на изкуфели старци. Говорили са за собствената гвардия на султана. Бухарците.
— Черната гвардия? — Кристофър се вгледа внимателно в тъмните бадемови очи на Фатим.
— Точно така — отвърна Фатим. — Дори баща ми не е могъл да повярва на собствените си уши. Благословията на Аллах, който пази нашия султан, е повела баща ми близо до тези хора. Иначе е нямало да ги чуе. Никой не би посмял да говори подобни неща против Мохамед Бен Абдулах в присъствието на баща ми.
— Следователно халиф Ал Рашид може да потвърди съществуването на конспирация?
Фатим кимна.
Кристофър сви пръсти под брадичката си и се загледа в нарисуваната кана.
— Какво каза мула Мохамед, когато му предаде съобщението на баща си?
Фатим разтегна устни в слаба усмивка.
— Много малко неща. Не предполагам, че е пожелал да ми се довери. Той ме изслуша и изпрати благопожеланията си за дълъг живот на баща ми.
— С бухарците в двореца бунтът може да успее, преди да започне войната — каза тихо Кристофър.
— Такива бяха и думите на баща ми. Това ще бъдат трагични времена за нашата страна, защото е повече от сигурно, че заедно с Мохамед Бен Абдулах ще бъдат унищожени жените и децата му. Който и да предвожда бухарците, едва ли ще остави жива някоя бременна наложница. Не трябва да има наследници.
Или повереници, помисли си Кристофър, ако везирите бяха замесени в заговора. Образът на Ариел, бореща се с узурпаторите на върховната власт в страната, зае изцяло съзнанието му. Не се съмняваше, че тя ще се бори, а борческият дух не беше нещо, което ислямските воини ценяха в жените. Щяха да избият гордостта й, ако я хванеха. А те щяха да я хванат, ако бухарците успееха да извършат преврата в стените на Ел Беди.
— Добре, че дойде, Фатим. Може би с това спасяваш султана и неговото правителство.
— Добре е, че вуйчо ти те е взел със себе си — отвърна берберският принц. — Той трябва да работи бързо, за да осигури договора на вашия крал, и може би ще поиска да се махне по-бързо от тук и да поеме по пътища, които са неизвестни за повечето пътешественици. Пътища, които са познати на теб обаче.
— Робърт не е човек, който ще побегне пред опасностите, ако може да предложи помощта си, от какъвто и род да е тя.
— Тогава той има сърце на воин, също като теб, братко мой, макар да не ти е кръвен чичо.
Кристофър кимна разсеяно.
— Можеш да се увериш сам.
— Така ли! Значи ще присъствам на вашата среща?