Според самия Кристофър това си беше загубено време. Той наблюдаваше с кисело наслаждение амбициозните майки, които тикаха по време на сезона дъщерите си в ръцете му. Дебютантките му напомняха за ято трепкащи чинки, с нервното си бърборене и надценявана девственост. По време на първия бал от годината те неизменно си проправяха път към него, като се преструваха, че не го забелязват, докато се окажеха лице в лице и той не можеше повече да ги игнорира, без да навреди на репутацията си като човек с маниери. Кристофър учтиво изслушваше опитите им да го заговорят, засипван с тъпи въпроси за времето, привидно очарован от новите им дрехи, обливан с прозрачни комплименти, докато при първа възможност той не ги предаваше на някой друг, който щеше да понася бръщолевенето им значително по-охотно.
— О, боже, какви мускули имате, ваша милост — му бе казала една брюнетка само преди няколко месеца. Размахвайки ветрило пред лицето си, тя гледаше към него с огромните си сини очи.
— Благодаря ви, мис Уестбрук — отвърна Кристофър с насмешлив поклон.
— Сигурно се упражнявате доста упорито. Да не сте боксьор?
— Не ви ли е известна неговата репутация? — намеси се компаньонът на Кристофър.
— Не, защо? — пое си дъх младата дама и очите й се разшириха от възбуда.
— Херцогът е известен развратник, мис Уестбрук — продължи лорд Смитстън, сякаш водеше обикновен разговор. — Това е единственото упражнение, с което се занимава в компанията на млади, невинни девици, които са подходящи за неговата физика.
Мелинда Уестбрук си пое дъх в парализиращ ужас и се втренчи в широките плещи на Кристофър, сякаш там внезапно се бе появило извиващо се влечуго.
— Аз… Не мога да си представя… — заекваше тя.
— Може би ще имам удоволствието да се разходя с вас из градината, мис Уестбрук? — попита Кристофър с язвителна усмивка и повдигна едната си вежда. Окончателно подплашената мис Уестбрук изпищя от ужас и се хвърли в обятията на майка си, докато Кристофър отметна глава и се засмя гръмогласно. — Наистина не трябваше, Майкъл, но все пак ти благодаря.
— Не мисли за това, Кристофър. Сигурно се е напишкала в прекрасните си розови пантофки. Още един от тези твои презрителни погледи, и тя щеше да се обърне и избяга накрай света. Аз просто придадох хумористична окраска на неизбежното.
— Тази нощ ще плъзнат слухове за мен като за най-големия развратник — коментира Кристофър сухо, като забеляза осъдителните погледи, които вече му хвърляха.
— Ако те беше грижа за слуховете, щеше още преди години да си промениш поведението — засмя се Майкъл Смитстън и двамата се насочиха към игралната зала.
Колко по-различна бе Ариел от тези празни кукли, помисли си Кристофър. Толкова, колкото и от жените, които имаха романтична връзка с него през последните години. Обожаваше да държи някоя ослепителна красавица в ръцете и леглото си. Това наистина беше достатъчно. Но прекрасните жени в леглото му бяха опитни любовници, които се наслаждаваха на неговата мъжественост и умееха да сдържат претенциите си. Когато флиртът завършваше, те си тръгваха по своя път. Кристофър винаги се грижеше любовните му връзки да останат покрити с булото на дискретността и никога не позволяваше на бившата си любовница да си отиде без подходящ ескорт, когато тяхната връзка вече му омръзваше. Имаше на разположение Майкъл Смитстън и Бъркли Уест. И двамата изгаряха от желание да поемат щафетата от Кристофър.
Нито една от тези жени не бе накарала Кристофър дори и за момент да се замисли за брак. А сега трябваше да се ожени за жена, която познаваше не повече от ден, жена, коя го разглеждаше брака с херцога на Ейвън като ужасно бедствие. Бедствие, което той се бе заклел да предотврати. При условие че именно Робърт е херцогът. Истината вероятно щеше да промени чувствата й. Кристофър си спомни жестоката решителност на лицето й, когато му каза, че ще анулира това съглашение по какъвто и да било начин, и се намръщи. Естествено, тя беше достатъчно умна, за да разбере, че мечтата й да остане в Ел Беди сега вече нямаше да се сбъдне, каза си той.
Цялата беда се заключаваше в това, че тя бе изключително упорита и едва ли щеше да признае правотата на неговото заключение.
Кристофър нямаше време да продължи тази линия на разсъждения, защото двойната кедрова врата се отвори и в приемната влязоха двама роби, последвани от султана. Мохамед Бен Абдулах зае мястото си около кръглата маса в центъра на стаята, без дори да си даде вид, че забелязва присъствието на Кристофър. По негов сигнал един черен роб постави два навити пергамента на сребърния поднос пред него.