— Ще видим, братко мой. Сега, надявам се, причината, поради която ме лиши от почивката ми, си заслужава цената, която аз платих. Какво каза султанът? Ако мога да помогна по някакъв начин, трябва да ми кажеш. Запомни! — каза той, когато усмивката се върна на лицето му. — Дължа живота си на теб и трябва да ми предоставиш всяка възможност да ти се отплатя. Такъв е законът на исляма.
— Боя се, че ще трябва да ми останеш длъжник за малко повече, Фатим. Моята работа не е опасна за живота. Ще се женя.
— Ай! — събуди се напълно Фатим, като удари с длан челото си. — Моите сестри сигурно ще поставят главата ми на поднос заедно с овчето месо, когато се върна вкъщи! Моето сърце е изпълнено с радост за теб, братко, въпреки че не мога да повярвам на твоите думи. Коя е жената, пленила сърцето на моя английски брат? Каква връзка има това с нашия велик султан Мохамед Бен Абдулах?
— Чувал ли си за лейди Ариел Ленъкс, султанската повереница? — попита Кристофър, учуден от собствената си гордост при това съобщение.
— Английската султанка? — по мургавото лице на Фатим се разля наслада. — Разбира се! Кои не е седял на огньове край палатки, през изпълнени със звезди нощи, и не е разменял истории за мистериозната английска султанка. Казват, че красотата й съперничи на слънцето. Тя е злато и бронз, и е толкова недосегаема, колкото шепа от топлия пясък на Сахара. — Той прекоси стаята и прегърна Кристофър. — Тя ще стане добра първа жена за теб. Като втора жена, не. Твоята първа жена би направила живота ти непоносим с ревността си.
— Тя ще бъде моята единствена жена, Фатим. Но тя все още не знае за женитбата ни.
— А, това е част от договора, който изработихте! Добра сделка, приятелю. Ние получихме дрехи и муниции, твоят крал получи кожа и плодове, а ти получи хубава жена. Довери ми се, няма да разглася твоето доверие на никого. Но трябва да обещаеш да я вземеш със себе си, когато дойдеш да посетиш майка ми — добави той радостно. — Моето най-чудесно възмездие ще бъде да видя лицата на сестрите ми, когато съобщиш, че взимаш за жена английската султанка.
Кристофър поклати глава.
— Имаш обещанието ми, Фатим. А сега нека двамата с теб поспим. Можем да приключим този разговор сутринта, преди да се прибереш у дома.
— До тогава, братко мой — каза Фатим с последна прегръдка. — Аллах Акбар! Има само един бог, и той е Аллах! — провъзгласи той, като излезе гордо от стаята със завъртане на бялата джелаба.
— По-добре би било да ми придаде малко вдъхновение утре — каза Кристофър в празната стая. Въпреки обясненията си на Робърт и Фатим, той все още трябваше да измисли задоволителен начин да каже на Ариел, че той е херцогът на Ейвън и че е променил решението си относно женитбата с нея.
Ариел постави върху коленете си обърната надолу книгата в кожена подвързия. Тя беше изоставила преди час всеки опит за сън. Лицето и съкрушителната мъжественост на Кристофър Стонтън преследваха мислите й, като правеха съня й, а сега дори и четенето й невъзможни. Тя се сгуши решително по-дълбоко в креслото си и се върна на същата страница от „Хиляда и една нощ“, която бе започнала преди половин час. Но приказката не можа да охлади мислите й.
Султанът от Шехерезада постоянно приемаше лицето на красивия англичанин, докато тя помисли, че ще изкрещи от липсата на контрол върху собствения си ум. Ариел захвърли нетърпеливо книгата и отиде до балконската врата.
Тя се облегна на отворената врата, галена от студения нощен полъх. Локвите от следобедния дъжд се отразяваха на лунната светлина и тя погледна в черното безоблачно небе и мислено намираше звезда по звезда от познатите съзвездия. Погледът й се насочи към Орион, най-любимото от всичките й съзвездия. Тя обичаше легендата за силния воин, с блестящия му, украсен със звезди колан, провесен ниско около хълбоците. Тази вечер й хрумна, че неговите очи трябва да са били сини като пустото небе, когато, преди хиляди години, бе полетял в небесата.
Ариел намота замислено около пръста си едно медено филизче, после го хвърли през рамо с възмущение. Беше постъпила точно като някоя млада принцеса, която закача всеки хубав мъж, който минава под прозореца й. Тя се завърна в стаята и тръгна покрай трепкащия огън към библиотеката. Пръстите й леко докосваха плетената подвързия, която украсяваше гръбчетата на книгите, плъзгаха се с удоволствие по инкрустираната със седеф спирала на герба, галеха неспокойно инкрустираните фигурите, докато търсеше това, което желаеше.
Накрая, неспособна да намери книгата със стихове, Ариел се изправи и безшумно потропа с върха на пантофа си по дебелия килим. Беше я чела в кабинета на султана, когато Язид високомерно й нареди да излезе, спомни си Ариел накрая. Мълчаливо размишляваше за това как да си вземе обратно книгата. Зиад се бе уединил отдавна, а Чедила, изглежда, отдавна спеше в килията, долепена до стаята на Ариел. Нямаше желание да ги буди. Сигурно щеше да може да отиде незабелязано до библиотеката и да се върне, помисли си Ариел. Не се чувстваше уморена, а имаше цяла нощ пред себе си. Тя взе решение промъкна се през вратата и като хвърли предпазлив поглед във всяка посока, се насочи към библиотеката.