Кристофър насочи вниманието си към пращящия огън, който бе запален, за да прогони хлада на пустинната нощ.
— Не съм ли направил достатъчно, Робърт? Стивън остави имението ни в руини и дълго време не можехме да се освободим от кредиторите му, които искаха да заграбят най-старите земи в Англия. Трябваше да възстановя всичко, независимо дали го исках или не. И за какво? — попита той, като се обърна към вуйчо си. — За да не се разруши репутацията на баща ми и да не се прекъсне кръвната ни линия. Сигурен съм, че баща ми ще се обърне в гроба, ако разбере, че аз съм спасил ценната титла, която той е дал на Стивън. От друга страна, не бързам особено да си намеря съпруга. И още повече няма защо да бързам да се женя за жена, която никога дори не съм виждал.
— Тя е истинска красавица, Кристофър. С добро образование. Изтънчена. Една поразителна млада жена, която…
Кристофър стовари кристалната си чаша върху мраморната масичка и стана, без да обръща внимание на капките старо бренди, които зацапаха персийския килим на султана. С две крачки той прекоси стаята и се приближи очи в очи до своя вуйчо, като използуваше преимуществото си в ръст, за да внуши правотата на думите си.
— Съгласих се да се присъединя към тази политическа мисия единствено поради нашата роднинска връзка, Робърт. Съгласих се да стана емисар и слуга на интересите на Англия. Но нямам намерение да се превръщам в клоун заради нея. Ако султанът желае някой титулуван англичанин за съпруг на своята повереница, мога да му предложа един дълъг поменик с имената на млади глупаци, които с удоволствие ще се оженят за нея, без дори да я видят, или пък на дузина жадни за пари мошеници, които ще прекосят половината свят заради всяка жена с прилично състояние. Нека Мохамед си избере някого от тях. — Той се обърна и тръгна към двойната балконска врата.
— Той обаче иска теб.
— Защо? Никога не съм виждал великия султан.
— Изглежда е чул разговорите за това, че си спасил живота на сина на един от пустинните шейхове. Смята, че се придържаш към мюсюлманския кодекс на честта, или нещо от този род.
— Той беше син на един приятел — измърмори Кристофър. — Освен това се случи преди много години.
— Няма значение. Изборът му е паднал върху теб. Според него ти си най-подходящият за това момиче.
— Отговорът ми е „не“, Робърт. Трябва да намериш друг начин да осигуриш подписването на договора.
Слабото почукване на вратата на кабинета съвпадна с финалната точка на разговора им. Кристофър сдържа яростта си навреме, за да поздрави лейди Белмет, която влизаше вече в стаята.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, господа, но ни очакват долу.
— Прекрасно, скъпа моя — отвърна Робърт, като целуна пръстите й. — Мисля, че вече свършихме.
Кристофър се удиви колко гладко Робърт изпрати техния разговор в задния двор на паметта си. За нещастие предметът на този разговор не можеше да бъде решен толкова лесно. Той се намръщи, чувствайки как напрежението стиска раменете му като в менгеме, и наблюдаваше как Ан оправя обшитата с дантели вратовръзка на Робърт. Как можеше Робърт да му предложи толкова сериозно да се ожени за повереницата на султана. Мислите на Кристофър бяха насочени към решаването на по-наложителни проблеми.
— Страхувам се, че принц Мохамед Ел Язид ще ни създаде малко неприятности.
— Доста повече от малко — отвърна сухо Кристофър.
— Значи го познаваш?
— Не. Но ако не си научил нищо за Язид, значи не си свършил домашната си работа. Принцът мрази християните. Не се интересува какви сме или откъде идваме. Мрази ни всичките с еднаква сила.
— Следователно ще трябва да започна кампанията си — отвърна Робърт с решителен израз на лицето. Започна да извежда жена си от стаята, след това спря и се обърна с кисела усмивка на устните. — Между другото, свършил съм си домашната работа. Доведох теб.
— Ако знаех, че трябва да бъда твоят жертвен козел, щях да отклоня поканата ти.
— Аз не знаех нищо за предложението за женитба до момента, в който пристигнахме миналата нощ. Както и да е, ти вече даде отговора си. Твоето значение е много по-голямо в другите неща и кралят прекрасно знаеше това, когато поиска помощта ти в решаването на този проблем.
— Ще ти помогна с каквото мога, Робърт — каза Кристофър. — Но аз не съм политик. Помни това.
Робърт изръмжа неопределено.
— Който и да ти е казал това, е проклет лъжец.