Глава 8
Ариел пъхна още една сочна смокиня в устата си с облекчение, което нямаше нищо общо с нейното по-ранно мрачно настроение. „Само да успееше да избягва Кристофър Стонтън — си помисли тя непоколебимо, — да отсъстваше винаги, когато проявеше интерес да я вижда, тогава щеше да отхвърли всякакви ангажименти от своя страна, а Язид щеше да разреши проблема с нейния настойник.“ Безпомощността, която я бе обхванала тази сутрин, бе изчезнала, заменена с ясно решение. Тя знаеше, че Кристофър не би се отнесъл снизходително с някой, който се противи на волята му, но всяващите страх, каквито можеха да бъдат само онези стоманено сини очи, я накараха да вземе категоричното решение да излезе победител в тази битка. Херцогът на Ейвън просто трябваше да разбере, че в нейния свят няма място за хора като него, реши тя с устни, свити в израз на упоритост. На вратата се появи Зиад. Ариел скочи от масата и издърпа евнуха настрана, така че Чедила да не чуе за какво се отнася поръчката, която щеше да му даде.
— Ще се срещне ли с мен моят настойник? — нетърпеливо попита тя.
— Моите извинения, любима господарке — прошепна скромно той, — но не бях в състояние да предам вашето съобщение. Бе ми казано, че нашият благочестив мула има срещи от огромно значение и не трябва да бъде безпокоен по никакви причини.
Ариел забеляза голямото неудобство на евнуха и веждите й се сключиха в загриженост.
— Какво има, Зиад? Какво не е наред?
— Не зная. Но в двореца цари голямо напрежение. Този ден се страхувам за Магреб.
Сърцето й полетя. Язид бе говорил с баща си! Трикратното обявяване на имената на лицата, които трябваше да сключат брак, бе отменено, а с това и договорът! Вероятно точно в този момент султанът се занимаваше с Кристофър и неговия случай. Ариел щеше почти да експлодира от радост, докато предвкусваше победата си. Тя бе свободна! Бе спечелила, без дори да се включи в битката.
Трябваше да види султана. Щеше да се хвърли в краката му от благодарност. А Язид. Трябваше да благодари и на него.
— Донесе ми по-добри новини, отколкото можех да мечтая! — възкликна тя, обгръщайки евнуха в импулсивна прегръдка.
— Не разбирам — заяви той и смръщи гъсти черни вежди под лъсналото си голо теме. — Но сърцето ми пее от удоволствие при вашата радост.
— Трябва да отидем в тронната зала. Момент, да взема фереджето си.
— Ариел! — сгълча я Чедила от отсрещния край на стаята. — Не трябва! Никоя жена не може да влиза в тронната зала без специалното разрешение на великия мула. Везирите са там. Могат да те видят. А трябва да мислиш за своя годеник. Той ще бъде посрамен.
Ариел грабна ръцете на дойката си. В този момент нищо не можеше да помрачи настроението й, дори нарастващата загриженост на Чедила за Кристофър Стонтън.
— Моля те, Чедила — промълви тя. — Ще отида в съседната на султанската стая. Ще внимавам. Няма да позволя да бъда видяна. Винаги съм била внимателна, нали?
— Както ти си знаеш — отвърна меко Чедила. Но Ариел вече бе излязла.
Тя остави Зиад да тръгне към двамата стражи, които се издигаха като две минарета от двете страни на вратата на султанската тронна зала, докато сама се промъкна зад преградата, която закриваше входа към стаята на султана. Това не бяха обикновените бухарци, които пазеха султана, забеляза тя, като се вгледа през процепите на резбата. И нещо повече, не й бе приятен начинът, по който погледите им настойчиво бяха насочени зад Зиад, сякаш търсеха нещо или някого. Но тези стражи бяха единственият признак, че нещо днес е по-различно. Ариел се смъмри за това, че е толкова нервна. Тя искаше нещата да бъдат различни. Допълнителната стража само потвърждаваше, че нещо не е наред, и бе сигурна, че това може да бъде само договорът и нейната предстояща женитба.
Зиад се върна, мина зад преградата и се поклони пред Ариел.
— С неудоволствие трябва да ви съобщя, че тези бухарци нямат уважение към възлюбената повереница на султана. Казват, че той вече не е тук, и отказват да разкрият местонахождението му. Такава ценна информация не би трябвало да бъде отказвана на възлюбената султанска повереница. Казвам ви, най-прекрасна господарке, не харесвам тези стражи. Търбусите им са пълни с гнилоч — заключи той с жест на отвращение.
— Няма значение, Зиад. Казаха ли ти поне кога ще се върне султанът?
— Да. След доста пререкания ми разкриха, че очакват великият мула да се върне. Но не казаха кога. Вероятно ще минат доста часове, преди мула Мохамед да пристигне. Мисля, че най-добре ще бъде да се върнем в покоите ви и да ми позволите аз да изчакам султана.
Ариел влезе в малката чакалня. Както очакваше, тя бе празна. В центъра на стаята върху разноцветен персийски килим, който застилаше голяма част от полирания, покрит с плочи под, стоеше ниска месингова маса. Навсякъде около нея бяха подредени възглавници за удобство на онези, които очакваха благоволението на султана. Единственият тесен прозорец бе защитен от външния свят с декоративна желязна решетка. Тя можеше да усети съвсем лекия повей на вятъра, а слънцето още не бе изгряло от тази страна на двореца.