— Ни най-малко, лорд Белмет — изгука нежно Ариел. — Но, изглежда, бях повярвала, че наистина сте херцог.
Кристофър я гледаше мълчаливо и собственият му гняв се усилваше. Бе казал на Мохамед Бен Абдулах с красноречиви думи, че именно той ще разкрие на Ариел своята истинска самоличност. Който и да бе човекът, който му бе отнел това право, той си играеше лошо с чувствата й, при това за негова сметка. Точно тази бе сцената, която Кристофър искаше да предотврати, затова възнамеряваше да открие кой бе успял да обърка така плановете му.
— Аз не съм ти казвал, че Робърт е херцог, Ариел — каза той хладнокръвно. — Ти сама стигна до това заключение.
— Как смееш! — изсъска тя достатъчно тихо, за да не може лорд Белмет да чуе. — Как смееш да стоиш там като някой невинен свидетел и да се преструваш, че не знаеш нищо. Ти ме измами. Ти караше моето доверие да нараства, докато през цялото време си знаел кого търся. Подведе ме, като измисляше истории, за да ме уловиш в капана. Сякаш, сякаш… — обърка се тя, за миг неспособна да свърже неговото държане с нищо човешко или животинско, което би предало подходящо нейното презрение. — Даде ми честната си дума, че ще предотвратиш тази женитба, а в това време си я оркестрирал! Ти си най-противното и низко влечуго. Най…
— Достатъчно, Ариел! — Гласът на Кристофър бе категоричен и студен.
Но тя бе като разфучала се лъвица, решена да отмъсти. Крехкото й тяло кипеше от гняв, който я караше да трепери.
— Достатъчно ли? Аз едва започвам, ваша милост. Това е правилното обръщение към теб, нали?
Кристофър я сграбчи за ръката и наведе глава над ухото й.
— Ако не искаш да станем за смях пред вуйчо ми, ще си прибереш езика зад зъбите, докато не ме изслушаш!
Тя долови мрачната напрегнатост в погледа му и разбра, че беше готов да осъществи заплахата си. Гърдите й се надигаха и спускаха, докато обуздаваше неукротимата си ярост, но от сърцевината на нейното същество като от нажежени въглени се излъчваше безмълвна омраза.
Кристофър освободи китката й и тя издърпа ръката си. Отправи й предупредителен поглед, но тя само го изгледа гневно, като повдигна високомерно брадичка, въпреки че цялата трепереше.
— Мога да стоя изправена без ничия помощ.
Кристофър изви вежди в съмнение, но не предприе по-нататъшен опит да я задържи.
— Съгласен съм, че има неща, които трябва да ти обясня. Ще го направя, докато те придружа до стаята ти, Ариел — каза той, като я хвана за лакътя. Пренебрегна опитите й да се освободи и я изведе през вратата. — Ще се видим след час, Робърт.
— Беше удоволствие да се запозная с вас, лейди Ариел — извика Робърт след тях. — Очаквам…
Останалата част от изречението бе заглушена от кедровата врата, докато Кристофър я тласкаше напред през чакалнята и покрай стражите. Дори не погледна към Зиад, когато евнухът тръгна в крак след тях. Едва след като бяха достатъчно далеч от погледа на бухарците, забави крачка.
— Махни ръцете си от мен — изсъска яростно Ариел.
— Не и преди да бъдеш отведена на сигурно място.
— Не съм видяла султана, а имах категоричното намерение да направя това. Така че, ако просто кажеш каквото имаш да казваш, ще мога да се върна, за да го изчакам.
— Султанът е зает днес, Ариел. Можеш да чакаш и в своята стая.
— Това аз ще реша, и във всеки случай мога да се върна и сама в стаята си.
— Сигурен съм в това. Но има някои неща, които трябва да обсъдя с теб, и мисля, че е най-добре да го направим насаме.
— Нищо от това, което можеше да ми кажеш, не би ме заинтересувало.
— Мисля, че женитбата ни е въпрос, на който можем да отделим време.
— Женитбата е отменена — избухна гневно тя, преди да се обърне и повика евнуха. — Зиад, Лорд Стонтън, изглежда, е неспособен да си държи нечестивите ръце далеч от мен. Вероятно ще можеш да му помогнеш.
Зиад сякаш бе изчезнал в безплътния въздух, защото наоколо нямаше и следа от нейния доверен слуга. Никой ли нямаше на своя страна? — изруга тихичко тя. Зиад я бе охранявал години наред, а сега, само защото вярваше, че е сгодена за този варварин, той го бе оставил да се държи с нея както си иска.
Кристофър замря на място посред пътя и дръпна Ариел.
— Кой ти каза, че женитбата е отменена?
Тя тръсна глава.
— Принцът.
— Тогава принцът е погрешно информиран. Документите са подписани и султанът е много доволен. — Той пое дълбоко въздух, преди да продължи с по-умерен тон. — Възнамерявах да ти кажа по-късно днес кой съм и защо реших да се оженя за теб. И ще се погрижа този, който ми е отнел това право, да си плати за развързания език.